Керана: Има моменти, в които се чувствам неудобно на сцената

Керана разкрива своя свят пред телевизионните зрители. Пътят на певицата, чието рождено име е Юлия Йорданова, преминава през Английската гимназия в Пловдив, продължава през "Музикален мениджмънт“ в Мюнхен до Тайланд. В Азия Керана открива, че щастието се намира в друга Вселена – тази на музиката.

"В началото на 20-те си години твърде често съм се чувствала празна. Това беше периодът, когато най-много изгубих връзка с истинското си Аз. Повече слушах това кое е престижно, кое е правилно. С кое семейството ми би се гордяло…“ – разказва тя пред Мариян Станков – Мон Дьо по NOVA.

Керана е самобитна, пълна с харизма и алтернативна, а с появата й на българската сцена раздвижи нещата и то космически.

"Много неща хората не знаят за мен. Често се затварям в себе си. Често хората ми казват, че имам силна и хубава енергия. Свободата е нещото, което винаги ми е движело и ми е давало посока и вкус в живота. Тя е и нещото, с което не мога да правя компромиси. Мразя някой да ми казва какво да правя. Дали това или онова е правилно. Защото съм го правила и това ме е карало да се чувствам незначителна“ – споделя певицата.

Не крие, че е правила неща, които не харесва, но е успяла да намери себе си и да промени живота си по начин, който иска.

"Например, когато отидох в Германия. Учех в университет в специалност, която не исках. Основните провали в живота ми са били свързани с неща, които всъщност не съм искала. Парадоксът е, че цял живот съм знаела за какво съм родена. Обичам да пея и да бъда на сцената. Когато живеех в Тайланд, работех във фирма за stock видеа. Там продуцирахме, озвучавахме и правехме точно това. Един ден се събудих и си помислих, ако това е животът ми, той няма никакъв смисъл! Казах си: Или продължаваш по-същия начин, или трябва да направиш нещо радикално!“ – казва изпълнителката.

"Когато бях малка, мечтаех да пея и да бъда на сцената. Гледала съм записи от времето, когато съм първи клас. Толкова се вълнувам, докато пея, така артистична съм, играя си с камерата. И в момента, в който някой друг трябва да каже нещо, го гледах лошо. Нося в себе си спортната злоба“ – спомня си тя.

За работата си в групата “Керана и Космонавтите" певицата разказва: "Да записваш песни с реална банда и истински инструменти, не е като да записваш песен като си дръпнал инструментала от банка с музика и просто слагаш вокала отгоре. Ние сме една от малкото банди, които на живо звучат по-добре, отколкото на запис. Нямаме гръб, което го прави по-трудно. Ние финансираме и създаваме музиката си.“

Сега Керана е част от звездния каст в “Като две капки вода", където излиза от зоната си на комфорт, а публиката се наслаждава на сценичните й превъплъщения, въпреки че самата певица не крие притесненията си по време на сценичните си изяви.

"Има моменти, в които се чувствам неудобно на сцената. И това е, когато съм извадена извън контекста. "Като две капки вода“ са една такава ситуация, в която се притеснявам на сцената. Защото нямам тази свобода, която имам в другите ситуации. Аз обичам да изляза на сцената и да стоя по два три часа. Да мога да опозная публиката и да я усетя. Да се избавя от притеснението, което блокира всички други емоции. "Капките“ за мен са различно нещо, защото при тях всичко се случва в рамките на няколко минути. Това притеснение винаги ми е пречело. Ако сложим победата като цел, която съм си поставила, тогава тя е важна за мен. Никога не съм искала да съм популярна заради самата мен, а заради музиката си. В последно време осъзнавам, че още си живея с мисълта, че ме никой не ме познава. Затова в някои ситуации съм изненадана" – обяснява тя.