Съждението "като не даваме оръжие за Украйна, ние сме за мир", изказано от водачите на руската всъщност партия "Възраждане", чудатата консервативно-лява Българска Социалистическа Партия и от президента на република България
Румен Радев, е изцяло лицемерно, доколкото всички те много добре знаят, че това всъщност означава "нека победи Русия", пише Иво Беров в анализ за "Дойче Веле".
Да приемем, че това съждение е следствие на една недоказана добронамереност, основана на предположението, че след руската победа войната ще свърши и вече няма да има човешки жертви. Да помислим обаче какво наистина ще последва след възможна победа на Русия. Разбира се, ще последва завладяване (окупация) на Украйна с проруско, ако не и изцяло руско правителство на власт. И разбира се, новите властници ще осъдят на смърт примерно 16 380 украинци, без да се броят убитите без съд и присъда. И разбира се, страната ще бъде покрита с концлагери.
Числото не 16 380 е случайно. Те е взето от броя на осъдените на смърт от Народния съд в България през 1945 година, умножен по шест, защото населението на Украйна сега е шест пъти по-голямо от населението на България тогава.
Комунистическите вождове, поставени на власт от Червената армия, избиха тогава хиляди българи, без въобще страната ни да е водила война със Съветския Съюз и без да му е обявявала война - нещо, което някои телевизионни водещи, оказа се, не знаят.
И няма съмнение, че след жестоката война, която Путин, като наследник на СССР поведе срещу Украйна, отношението към украинците ще бъде много по-безмилостно. Като всички престъпления срещу тях ще бъдат оправдавани и обяснявани с прочутите "денацификация", "демилитаризация", или "омиротворяване".
Нас, обаче, украинските злощастия няма да ни засягат. Ние ще преследваме нашите си национални интереси, така както ги разбират водачите на БСП, партия "Възраждане“ и президентът Радев. Които, разбира се, ще бъдат и доволни, защото "заветният мир" е постигнат. И които вероятно смятат, че след постигането на "заветния мир" върху отечеството ни ще се изсипят купища благини.
Ще потече към нас евтиният руски газ, например, за да даде мощен тласък на стопанското ни развитие. Европа ще се примири с руската победа, ще оцени бързия ни икономически растеж и победената инфлация и ще ни приеме в еврозоната и Шенген. А тъй като сме последвали дълбокоумния политически съвет на Алековия бай Ганьо да бъдем добре "хем с русите, хем с немците, да ги порази Господ", ще станем посредници между двете Велики сили с всички предимства на това посредничество - Балканско водачество, примерно.
И тук вече бива да спрем с омайния политически и геополитически унес. Просто защото това са криви сметки, на недалновидни, ако не и злонамерени хора.
Защото:
След една победа над Украйна Русия ще постави свои хора на власт в страната ни. Чрез изнудване с подновените газови доставки, чрез познатите корупционни зависимости заради познатото ни вече присламчване към победителя, с помощта на медийната пропаганда и всички познати вече похвати.
Костадин Костадинов си е готов премиер, Радев може да си остане президент, от БСП ще започнат да обясняват колко са били прави със своята политика в полза на Русия, от ГЕРБ ще обърнат палачинката без никакво притеснение и ще припомнят на Путин заслугите си за построяване Турско-сръбския поток.
Премиерът Костадинов, или някой нему подобен, ще вкара в концлагери "националните предатели", тоест всички несъгласни с политиката му - разните там соросоиди, джендъри, жълтопаветници, либерали и прочее "чуждестранни агенти". Прокуратурата на
Иван Гешев няма да го спре, а ще му помага, а проруският вече парламент ще му гласува всички закони. Ще последват всякакви нагласени "референдуми" - за еврото, за Шенген, за джендър идеологията, за излизане от НАТО и за какво ли не още, с едничката цел България да излезе от Европейския и Атлантическия Съюзи. И ще излезе.
В рамките на година най-много. И тогава уж евтиният руски газ ще поскъпне, а европейските вложения вече няма да ги има. И България няма да бъде най-бедната страна в Европейския Съюз, а най-бедната в целия континент. В който вече ще се намира само географски, а иначе като развитие и нагласи ще се премести в Евразия. Като е твърде възможно Македония, вече влязла в Европейския съюз (нали няма кой да ѝ налага вето) да изпревари България с развитието си.
Ние пък ще се гордеем с това, че нашата велика покровителка Русия е завладяла Молдова, Армения и Грузия, като начало. И ще се гневим на бившите съюзници от НАТО за това, че за започнали надпревара във въоръжаването с цел да разпалят Трета световна война. Ще живеем в така желания руски мир и никой няма да ни се бърка в кривината на краставиците, розовината на доматите и миризмите на шкембе чорбата. И ще бъдем свободни да си варим ракия.
Описаното развитие след една възможна победа на Русия, колкото и да изглежда невероятно, е много по-възможно от представите и очакванията на мнимите ни миролюбци.