На първо четене вече е одобрен законопроект "Антиспекула", който се очаква да действа година след деня на влизането ни в еврозоната. Мерките, разписани от вносителите от БСП, предвиждат въвеждането на максимални цени при търговците на дребно, както и пределни надценки. Държавните регулации или свободният пазар да определят колко ще струват стоки и услуги у нас? Темата в "Челюсти" коментираха икономистът Михаил Кръстев и главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев.
Според Кръстев ако искаме да имаме по-стабилна икономическа среда, в която бизнес и домакинства да се чувстват по-уверени, още служебното правителство може да предложи нов вариант на Държавен бюджет, който не е заложник на политически и електорални интереси. По думите му в момента имаме действащо законодателство, че цените не могат да бъдат повишавани икономически необосновано, "което не съществува в икономическата теория".
"Така или иначе, имаме действащо законодателство, което трябва да възпира спекулата. Ако не им харесва това законодателство, е по-добре да променят него, а не да правят нов закони и нормативни актове, които не се знае дали могат да бъдат приложени от съответните органи", заяви Кръстев.
Икономистът подчерта, че данните на НСИ показват под 5% инфлация. Cпоред него нямаме по-голям проблем с инфлацията, отколкото преди три или четири години, а в момента се опира до все по-популистки аргументи.
Кацарчев обясни, че от години следваме утъпкана пътека, но не сме "отличниците на класа". Според него е проблем, че втора година започваме с удължителен закон. По отношение на въвеждането на пределни цени той отбеляза, че това работи в сферата на фармацията, където отдавна има фиксирани цени.
"Когато се говори за масови стоки, е непосилно да се следят цените. Може да се скъсят веригите на доставки или да се скрият стоки. Държавата е безсилна в следенето на процесите", отбеляза синдикалистът и допълни, че имаме изоставащи доходи и покачващи се цени.