Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) излезе с официална позиция, изпратена до медиите, в която призовава за радикална реформа във финансирането на осигурителната система. В отворено писмо, адресирано до министър-председателя Румен Радев и председателите на парламентарните групи в 52-рото Народно събрание, най-голямата работодателска организация настоява всички партии да се обединят около законодателните предложения, предвиждащи служителите в бюджетната сфера да плащат "сами“ своите осигуровки.

Според КРИБ това е мярка с висока обществена подкрепа и безспорен положителен икономически ефект, която ще бъде от ключово значение за овладяване на бюджетния дефицит и запазване на устойчивостта на здравната и пенсионната системи.

От организацията припомнят, че освобождаването на редица бюджетни служители от лични осигурителни вноски е въведено преди десетилетия като механизъм за компенсиране на критично изоставащите тогава заплати в обществения сектор. Днес обаче реалността е различна.

"Днес заетите в обществения сектор са със значително по-високо възнаграждение от заетите в частния и тази привилегия е загубила основание за съществуване. Напротив, тя създава публично напрежение и чувство на несправедливост в обществото“, се посочва в позицията на КРИБ.

Бизнесът подчертава, че независимо от политическите или юридически дефиниции (че "държавата плаща“), всички обществени системи се издържат от нетните данъкоплатци, които са концентрирани в частния сектор. Като основна причина за това се посочва дългосрочната неспособност на обществения сектор да работи ефективно поради липсата на ценови сигнали и пазарни механизми.

От КРИБ изразяват мнение, че внесените в момента предложения за стъпаловидно преминаване към нормално съотношение на осигуровките между работодател и работещ са прекалено "мека“ мярка на фона на високия бюджетен дефицит. Работодателите настояват работещите в обществения сектор да поемат своята солидарна тежест в справянето с инфлационните и дългови проблеми.

Организацията категорично призовава да не се компенсира спадът в разполагаемия доход на чиновниците чрез допълнително вдигане на бюджетните заплати.

Мярката е трябвало да бъде въведена още при изравняването на нивата на заплащане между двата сектора. Обществено несправедливо е при всяка финансова криза бюджетният сектор да остава почти напълно имунизиран срещу негативните последици.

За илюстрация на раздутите разходи в администрацията от КРИБ цитират изтекла в медиите справка по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според нея държавни служители в определено министерство получават възнаграждения, стигащи до близо 10 000 евро месечно – суми, изпреварващи в пъти заплатата на министъра и средната за София.

"При такива числа, да се твърди, че подобни служители нямат възможност да платят своите осигуровки, е обида към 2-та милиона българи, трудещи се в частния сектор и издържащи абсолютно всички обществени системи в държавата“, заявяват от КРИБ.

Председателят на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев, под чийто подпис е изпратена позицията, коментира и по-широкия макроикономически контекст, като отбеляза положителния ефект от интеграцията към единната европейска валута. Според него именно еврото е помогнало инфлацията в страната да се задържи на по-ниски нива.

Въпреки това фискалният натиск остава сериозен. От КРИБ посочват, че исканата от тях реформа ще освободи частично фискално пространство, което да позволи минимално индексиране на средствата за здравеопазване - сектор, в който дефицитът е хроничен и труден за покриване в текущата ситуация.

По време на предизборните срещи много от политическите формации вече са декларирали подкрепа за тази стъпка, поради което от КРИБ смятат за логично тя да бъде приложена веднага, независимо от това кой е официалният вносител.

Работодателите обаче предупреждават, че дори тази реформа няма да бъде достатъчна за пълната модернизация на държавния апарат. Въз основа на данните на Фискалния съвет и икономистите на КРИБ, текущият обществен сектор в България надхвърля 660 000 души, което налага неговото оптимизиране с поне 90 000 служители, за да се достигне съобразеният с демографската реалност оптимален размер от около 570 000 заети.

Според КРИБ българската демографска картина изисква администрация, която е с поне 90 000 души по-малка от сега съществуващата, за да бъде системата финансово устойчива в дългосрочен план.