НБС "Висше образование и наука" към КНСБ излезе с отворено писмо относно промените в Закона за висшето образование. В писмото си те акцентират върху няколко важни точки, засягащи драстичното увеличение на таксите за платено обучение в универститетите.
Публикуваме цялото писмо без редакторска намеса:
Във връзка с публични изказвания на депутати, включително на председателя на Съвета на ректорите, както и на ректори и академици в заседания на Комисията по образование и наука на 16.07.2025, че "драстичният скок на таксите за платено обучение в държавните висши училища се дължи на увеличените заплати на преподавателите“, както и във връзка с приемането на спешни поправки в Закона за висшето образование, ограничаващи таксите за платено обучение с 40%, изразяваме дълбока загриженост и несъгласие с посоката, в която се движи реформата в ЗВО.
Обръщаме се към Вас с настояване за стратегически подход, стабилност в политиките и защита на качеството на висшето образование като публична отговорност.
1. Заплатите на преподавателите не са причина за високите такси
Твърдението, че повишението на възнагражденията на преподавателите е довело до ръстна таксите, не отговаря на действителността. Заплатите представляват само част отреалната издръжка за обучение, а нормативната уредба (ПМС № 162/2001 г.) ясно посочва множество други елементи, които формират цената на обучението – техническисредства, лаборатории, поддръжка, енергия, административни разходи и др.Таксите за обучение зависят от комплексната оценка на качеството и реализацията на кадри на пазара на труда,регламентирана с ПМС № 328/2015 г. Това е европейски и световен стандарт – университетите с доказано качество получават по-високо финансиране и имат право на по-високи такси, защото добрата диплома се отплаща.
2. Смесването на платена форма и държавна поръчка руши качеството
Въвеждането на платено обучение в държавните висши училища преди години беше антикризисна мярка, но днес смесването на публично и частно финансиране под еднаакадемична шапка застрашава качеството. Общите групи, съставени от студенти отдържавна поръчка и от платена форма, създават рискове отразреждане на академичните стандарти и от непрозрачно разпределение на ресурси.
Държавната политика трябва да бъде последователна – да се стимулират приоритетни и защитени специалности силно търсени от работодателите и значими за държавата, не дасе прехвърлят публични средства в подкрепа на платено обучение в специалности, които нямат търсене на пазара на труда.
3. Подмяна на посоката и отстъпление от договорените политики
През последните десет години Министерството на образованието и науката, в диалог със социални партньори и академичната общност, провеждаше надграждаща политика, основана на:
• фокус върху качество и резултати;
• стимули чрез по-високи коефициенти за качество;
• стипендии и освобождаване от такси в приоритетни специалности;
• ограничен план-прием за недостатъчно ефективни програми.
Днес сме свидетели на отказ от този модел, чрез предложения за еднакво третиране на различни по качество университети, и чрез намаляване на таксите без оглед на вложения,ефективност или реализация. Това не само демотивира университетите с високи постижения, но и уврежда престижа на българското висше образование.
4. Прибързани законодателни решения с неясни последици
Със сериозна тревога отбелязваме, че Комисията по образование приема промени в Закона за висшето образование на второ четене с необоснована спешност, без сериозна финансова и академична обосновка, което беше подчертано и от представителите на МОН. Промените предвиждат намаляване с 40% на таксите за платено обучение, като вероятно ще влязат в сила още за учебната 2025/26 година. Това се случва в последните работни дни на парламента – без обществено обсъждане, без икономически анализи ибез оценка на въздействието.
Считаме, че се законодателства в сфера, в която държавата няма директно задължение, а именно – платеното обучение. Рискува се да се пренареди цялата система на вътрешно финансиране на университетите, без ясен модел за компенсиране, което може да доведе до дестабилизация на дейността на висши училища и напускане на млади преподаватели, включително в най-силните университети.
Заключение и призив
Уважаеми народни представители,
Бъдещето на българското висше образование не може да бъде заложник на популизъм, частни лобита или прибързани решения. Дължим устойчивост и предсказуемост на над 140 000 студенти в държавна поръчка, на техните преподаватели, на българския бизнес на обществото като цяло. В тази обща група, делът на българските студенти в платена форма на обучение, представлява не повече от 0.1%.
Призоваваме Ви:
Да защитите принципа на качество в образованието и неговата роля в развитието на икономиката и знанието;
Да отхвърлите опростенчески обяснения, които превръщат преподавателите в изкупителна жертва;
Да спрете прибързаното законодателстване, което застрашава стабилността на системата;
Да гарантирате, че образователната политика ще се води в интерес на обществото,а не в полза на отделни институции с ниски резултати.
С уважение,
Национален браншов синдикат "Висше образование и наука“ – КНСБ в партньорство с отговорни представители на академичната общност и преподаватели от водещи държавни и частни висши училища