Историята на първия български морски курорт

Курортен комплекс Св. св. Константин и Елена е първият български морски курорт. Намира се на 8 км североизточно от центъра на Варна. Заема територията: на юг – до нос "Свети Георги“, на север – до нос "Каваклар“, на запад – до бул. "Княз Борис I“, екопарк "Варна“, селище "Манастирски рид“ и на изток – до Черно море.

Св. св. Константин и Елена е сред курортите с национално значение, определени с Решение № 45 на МС от 25 януари 2005 година. Той е четвъртият по капацитет и посещаемост български морски курорт.

Според Националния статистически институт, към 2022 г. комплексът разполага със 7138 легла в 47 места за настаняване и има капацитет 1 486 493 легла-денонощия, броят на реализираните нощувки е 502136, а на пренощувалите – 113654 души.

Курортът Св. св. Константин и Елена е едно от най-живописните места по нашето Черноморие. Съчетанието на плодородни земи, горска растителност и минерални извори отдавна е забелязано от древните хора и в местността и нейните околности има следи от обитаване още от праисторически времена.

Първите курортисти

През 1899 манастирът "Св. Константин“ и стопанството към него стават собственост на Областния съвет на Варна. Градската управа започва да търси нови пътища за развитието му и така през 1907 година се стига до решението местността около манастира да се превърне в курорт. Започва ремонтирането и разширяването на старите полуразрушени манастирски сгради. Първият "хотел“ става винарското училище, чиито класни стаи са ремонтирани и пригодени да приемат туристи. Първите летовници идват през 1908 г. Това събитие слага началото на курорта и на морския туризъм в България.

Създаването на парка

Гордостта и красотата на новоизградения курорт става и новосъздаденият парк, който включва интересни дървесни видове, храсти и красиви цветя, оформени в привлекателни паркови площи. С развитието на зеленото му богатство е свързано името на чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците "Шьонбур“ и "Белведере“ във Виена и със създаването на морската градина във Варна. Най-старото дърво на територията на курорта днес е над 100-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в двора на Международния дом на учените "Жолио Кюри“ и се ползва със статут на защитено дърво.

Детски санаториум

Най-големият детски санаториум на Балканите е бил в курорта "Св. Св. Константин и Елена“. Две са имената от историята на Варна, които са свързани с курорта и допринасят най-много за изграждането на престижа му още в края на XIX в. Това са професор Параскев Стоянов – основателят на морелечението и калолечението в България и д-р Александър Недялков – управител на Държавния детски морски санаториум "Царица Елеонора“ в курорта.

Мечтата на проф. Стоянов била да организира край морето санаториум за деца, застрашени от костно-ставна туберкулоза. Това се случило през 1908 г., когато в курорта "Св. св. Константин и Елена“ започва строежът на сградите на санаториума. Лично царица Елеонора, която през последните години от живота си живее в двореца Евксиноград, участва в изграждането и обзавеждането на санаториума не само с морална подкрепа, но и с лични дарения. Лечебното заведение официално отваря врати през 1909 г. и става най-големият детски санаториум на Балканите, който приема деца от цялата страна. Санаториумът се намирал до самия морски бряг сред зеленината на парка.

Основни за лечебното заведение стават принципите на въздушното лечение и закаляване, морелечението и калолечението. След като тук са излекувани хиляди болни деца, а състоянието на стотици е значително подобрено, "Св. св. Константин и Елена“ придобива славата на първата морска климатична станция в България. В наши дни курортът предлага богато разнообразие от лечебни програми, в които се използват всички познати фактори за въздействие на морето и термалните води върху здравето и укрепването на човешкото тяло.

През 1924 г. едноетажният хотел в манастира "Св. Константин“ е надстроен с още два етажа. Така триетажната сградата за първи път в историята на българския туризъм участва в Международното туристическо изложение в Прага през 1928 г.

Развитието на курорта "Св. св. Константин и Елена“ и туризма – от 1908 до наши дни

След направен анализ за интереса на чуждестранни туристи да пребивават по варненското крайбрежие, през 1933 г. са приети регулационният план и правилникът за извънградската курортна зона. В него е заложено местността "Св. Константин“ да се превърне в оживен и светски извънградски курорт с нови луксозни хотели, морско казино, красиви пешеходни алеи по крайбрежието, голяма паркова зона и пространство с почивни станции.

Първите подобни сгради са почивната станция на телеграфо-пощенските работници, Полската почивна станция, строена от общината във Варшава, станциите на Учителската каса, Софийското училищно настоятелство и Чиновническо-застрахователното дружество. За удобство на курортистите отворила врати и сезонна лятна телеграфо-пощенска станция, откъдето летуващите изпращали писма и картички.

През годините развитието на курорта и на туризма като цяло е вече не само локален интерес, а се превръща и в държавен въпрос, с основаването през 1947 г. на отрасъла "Стопански туризъм“ в българската икономика. В курорта започва изграждането на нови хотели, ресторанти, сладкарници, битови заведения, барове, спортни съоръжения, тенис кортове, игрища, открити плувни басейни.

В наши дни, в търсене на пълноценна почивка и на благодатна комбинация от море, термални извори и морски климат, хиляди туристи идват в курорта "Св. Св. Константин и Елена“ през цялата година, посочват от курорта.