В навечерието на първото заседание на 52-ото Народно събрание Националният статистически институт (НСИ) обяви експресните си оценки за инфлацията през април 2026 г.
Цифрите са две и двете са тревожни:
7,1% годишна инфлация по индекса на потребителските цени (ИПЦ) — националният стандарт, който показва как инфлацията се усеща от средното българско домакинство 6,2% годишна инфлация по хармонизирания индекс ХИПЦ — европейският стандарт, който позволява сравнение в рамките на ЕС и еврозоната.
И двете цифри са най-високите от 31 месеца насам — последното подобно отчитане беше през септември 2023 г., когато друго служебно правителство — на Гълъб Донев — управляваше страната. С 6,2% хармонизирана инфлация, България вече е държавата с най-висока инфлация в цялата еврозона според предварителните данни на Евростат. Средната за валутния съюз е 3,0% — над два пъти по-ниска.
Хронология на ценовия шок: От 3,5% до 7,1% за четири месеца
Първите четири месеца на 2026 г. показват взривно ускорение на инфлационните процеси, всеки от тях по-тежък от предишния. Според окончателните и предварителни данни на НСИ (годишна инфлация по ИПЦ):
Януари 2026 г. — 3,5% (окончателно)
Февруари 2026 г. — 3,3% (окончателно)
Март 2026 г. — 4,1% (окончателно)
Април 2026 г. — 7,1% (flash оценка)
За един месец — между март и април — инфлацията скочи с 3 процентни пункта. Това е най-голямото месечно ускорение за последните 4 години в България. Главният виновник е сектор "Транспорт" с месечен ръст на цените от 10,6% — пряк резултат от поскъпването на горивата заради войната с Иран. След него идват "Облекло и обувки" (+7,9%) и "Хранителни продукти" (+2,1%).
България №1 по инфлация в еврозоната
Според предварителните данни на Евростат, публикувани вчера, разпределението на инфлацията в еврозоната за април е следното (хармонизиран ХИПЦ, годишна база):
България - 6,2%, Литва - 4,9%, Гърция - 4,6%, Белгия - 4,3%, Словакия - 4,0%, Нидерландия - 2,5%, Франция - 2,5%, Малта - 2,4%, Финландия - 2,3%. Средно за еврозоната 3,0%. България излиза начело — с над 3 процентни пункта над средното за еврозоната само 4 месеца след влизането си във валутния съюз (1 януари 2026 г.).
Грандиозният провал на правителството Гюров
Служебното правителство на Андрей Гюров, назначено от президента Илияна Йотова, влезе в управлението с обещания за финансова дисциплина и овладяване на цените като ключови приоритети. Реалността през април 2026 г. показва обратното — цените се изплъзнаха от контрол. Обикновеното оправдание би било "войната с Иран и енергийният шок" — фактори, които наистина повлияха на целия континент. Но числата показват друго:
България (април 2026): 6,2% (ХИПЦ)
Еврозона (април 2026): 3,0%
Разлика: България е двойно над средното
Войната с Иран засегна всички 21 държави в еврозоната еднакво. Цените на петрола са глобален пазар. Тогава защо в България се справяме двойно по-лошо от средноевропейския гражданин? Тук е истинският управленски провал.
Дежавю от 2022-2023 г.: Същият модел при Гълъб Донев
И тук започва най-неудобната за служебните кабинети аналогия в българската политика. През август 2022 г. президентът Румен Радев назначи служебно правителство, водено от Гълъб Донев. Той пое властта в момент, когато годишната инфлация в България вече беше 17% — резултат от войната в Украйна и енергийната криза. Очакванията бяха служебният кабинет да овладее ситуацията. Резултатът? Инфлацията достигна 18,7% през септември 2022 г. — най-високото ниво в съвременната история на България. И продължи на двуцифрени стойности близо година:
Тогавашното оправдание беше идентично: "това е енергийна криза, нямаме контрол". Истината е, че България през цялото време беше двойно по-зле от средното за еврозоната. В дните, в които европейските държави овладяваха цените, в България те продължаваха да летят нагоре. Това не беше само външен шок — беше провал на вътрешната ценова политика. Изводът - когато служебни кабинети управляват — инфлацията побеждава.
Аналогията между Донев (2022-2023) и Гюров (2026) е почти учебникарска:
И двамата са назначени от президент, не избрани от парламент. И двамата поемат властта в момент на енергиен шок. И при двамата инфлацията в България е над двойно над средната в еврозоната. И двамата прехвърлят отговорността на "външни фактори". И при двамата страната плаща цена, която не би плащала с компетентен ценови контрол. Разликата: Донев имаше пред себе си свирепа цена на природния газ (до 300 евро/MWh). Гюров има петролен шок от Иран (115 долара/барел). И двата шока засягат всички 21 държави в еврозоната. Тогава защо именно в България цените растат 2-3 пъти по-бързо?
Простият отговор: липса на конкурентен пазар, отсъствие на ценова политика, спекулативни ценови корекции на горива и храни от страна на крупни вериги, и нулева координация между Министерството на финансите и Българската народна банка. Това не са външни фактори — това е собствен принос на българското правителство към цените, които плащаме.
Окончателните данни на НСИ за април 2026 г. ще бъдат публикувани на 18 май 2026 г. Пълните хармонизирани данни на Eurostat (включително детайлна разбивка по държави) — на 20 май. До тогава остава отворен въпросът дали правителството Гюров ще предложи реални мерки, или ще повтори стратегията на Донев — изчакване, прехвърляне на вината и липса на действия. История, която се повтаря. С едни и същи лични фигури в дъното — и едно и също президентство, което назначава служебни кабинети.