Повишаването на осигуровките няма да финансира по-високи пенсии, а ще послужи за покриване на нарастващите разходи за заплати в държавната администрация. Това заяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), в ефира на bTV по повод проектобюджета за 2026 година.
По думите му е правилно служителите в бюджетната сфера да плащат осигуровки, като подчерта, че това трябва да важи и за магистратите и съдебните служители, които към момента не правят такива вноски въпреки високите си възнаграждения. Припомняме, че Висшият съдебен съвет предложи 18% увеличение на заплатите в системата, с което бюджетът на съдебната власт ще достигне 1 млрд. лева.
От своя страна председателят на Общото събрание на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев определи повишаването на осигуровките като "най-червената линия за бизнеса“. Той подчерта, че въпреки ръста на разходите за труд, несправедливостите в пенсионната система остават.
Според ИПИ рекордният ръст на разходите за заплати в държавния сектор е фактор, който допринася за ускоряване на инфлацията. В някои ведомства възнагражденията са увеличени с 30–40%, което неминуемо се отразява върху цените на стоките и услугите.
"Индустрията вече трета година е в рецесия. Ние сме на изкуствено дишане чрез заемите, които държавата взима, за да плаща заплати в бюджетния сектор“, заяви Велев.
Той допълни, че минималната работна заплата не е трябвало да се увеличава, преди въвеждането на европейската директива за адекватна МРЗ.
"Не трябва да бъде цел да се получава минималната заплата, но у нас половината българи са на минимално възнаграждение. Това е резултат от грешни политики, които ощетяват хората със средна и висока квалификация“, подчерта председателят на АИКБ.
Петър Ганев от ИПИ прогнозира, че предстоящият дебат около намалението на минималната заплата с 30 лева (около 15 евро) ще отвлече вниманието от факта, че бюджетът предвижда голям дефицит.
Относно бюджета на НЗОК Васил Велев го определи като "прокорупционен“, посочвайки, че увеличението на средствата за болници и фармацевтични компании е по-голямо от това за профилактика и скрининг.
"Даваме повече пари за болници, където лобитата са силни, и по-малко за предотвратяване на болестите. Колкото е по-болен човек, толкова повече печелят икономическите субекти в тази сфера“, коментира Велев.