Около два месеца след присъединяването на България към еврозоната, близо 85–90% от левовете вече са извън обращение. Това заяви в студиото на bTV старши изследователят в Институт за пазарна икономика Петър Ганев в коментар за икономическите ефекти от въвеждането на еврото.

По думите на икономиста, в първите седмици след приемането на еврото са възникнали единични технически проблеми, но те са били бързо преодолени. Очакванията са между 2 и 3 млрд. лева да останат извън банковата система – спестени "в дюшеци“, изгубени или задържани от граждани. Подобен процес е наблюдаван и в други държави при преминаването към общата европейска валута.

Данните за януари показват месечна инфлация от около 0,6-0,7%. По-сериозно повишение се отчита в сектора на услугите - ресторанти, фризьорски салони и други, където ръстът достига приблизително 1,6%.

"Там закръглянето е по-лесно. В големите вериги и при стоките с масова консумация подобен ефект почти не се вижда“, обясни Ганев.

Годишната инфлация се забавя до около 3,5%. Според експерта това се дължи на високата база от началото на предходната година, когато цените бяха повлияни от увеличения на ДДС и комуналните услуги.

Въпреки официалната статистика, част от потребителите съобщават за по-осезаемо поскъпване на потребителската кошница. Ганев коментира, че индивидуалното възприятие често се формира от ежедневните разходи.

"Всеки има своя лична потребителска кошница. Най-много се усеща това, което купуваме ежедневно - храните и обяда навън. Ако токът не поскъпне, но обядът с колегите се вдигне, именно това ще ни направи впечатление“, посочи той.

След пандемията възнагражденията в България растат с двуцифрени темпове - между 15 и 17% годишно. През настоящата година се очаква този ръст да се забави до около 10%.

"С изключение на края на 2022 и началото на 2023 г., през останалия период заплатите изпреварват инфлацията“, отбеляза икономистът.

Според него обаче увеличенията не са равномерно разпределени. По-значителни ръстове са отчетени в публичния сектор, особено в сферата на сигурността, което създава усещане за дисбаланс спрямо частния сектор.

Разликата в доходите между София и останалата част на страната остава съществена. Въпреки това различията между отделните области извън столицата не са толкова драматични.

По-големите областни центрове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново привличат население и показват демографски подем, отбеляза Ганев.

България постепенно губи имиджа си на дестинация за евтина работна ръка. Част от инвеститорите, привлечени основно от ниските разходи за труд, вече напускат страната.

"Това означава, че трябва да търсим нови конкурентни предимства - по-добро образование, по-висока добавена стойност, енергийна осигуреност“, коментира икономистът.

Според Петър Ганев служебното правителство носи отговорност не само за организирането на избори, но и за гарантиране на финансовата стабилност в преходния период след приемането на еврото.