Шокът при цените на горивата и петрола представлява значителен риск за икономиката на Европа и България, заяви финансистът Левон Хампарцумян. Според него мащабът на ситуацията може да се сравни с икономическите сътресения от 70-те години. "Този риск е голям и мисля, че той е сравним с рисковете, които икономиката претърпя през 70-те години при тогавашния голям шок“, коментира Хампарцумян.

Той подчерта, че проблемите не са само в логистиката, но засягат и производството: "Оказва се, че всъщност ние имаме криза на логистиката, обаче криза и на производството. Производствените инсталации, които са спрени, а пък и бомбардирани, може би в някои случаи леко повредени, това не е просто зелено копче, червено копче – спираме ги, пускаме ги. Като домашния хладилник. Има време, докато се възстановят и докато влязат в производствен режим.“

Хампарцумян предупреди, че дори при бърз край на конфликта ефектите върху икономиката ще се усещат: "Така че дори утре да свърши войната с някакъв прекрасен мир, пак ще се усети.“ Той отбеляза и високата несигурност на пазарите, породена от политическата динамика: "Тръмп се събужда, казва нещо, после вечерта казва нещо друго, после от другата страна отговарят. И всичко това създава една атмосфера на несигурност. Пазарите се изнервят.“

По думите му по-големият икономически удар тепърва предстои: "По-големият удар предстои, ако тази несигурност продължи.“ Финансистът предупреди за възможен недостиг на горива и газ: "Вече започват да се чуват гласове, че не е само цената, а дали въобще ще има какво да си купим за горива и газ.“

Относно препоръките на ЕС за ограничаване на работното време или работа от вкъщи, Хампарцумян коментира: "Това са такива препоръки, понеже нямаме самолетоносачи, които може да пратим там да свършат работа. Ще трябва да правим някакви такива неща.“ Той добави, че вероятно ще се въведат ограничения: "Най-вероятно ще работим, но ще влезем в някакъв режим на високи цени, недостиг, може би някакъв вид лимитиране – еди колко си литра на месец.“

Хампарцумян обясни и как скъпите горива влияят върху земеделието: "Торовете поскъпват. Торовете – това е утрешната земеделска продукция. Тоест днес, когато торовете са скъпи, след 5-6 месеца земеделската продукция ще трябва да калкулира тази по-висока цена в цените на земеделските продукти.“ Това ще доведе до инфлационен натиск и възможни дефицити на определени стоки.

По отношение на въвеждането на еврото, Хампарцумян го оцени като положителен фактор: "Това, че на прага на една криза сме в еврото, всъщност е позитивно. Улеснява живота на хората.“

За високите цени у нас финансистът посочи фактори като малкия и по-малко конкурентен пазар и възможното наличие на картели: "Смисленият отговор е в това, че този пазар е по-малък примерно от немския пазар. Немският пазар е по-голям, по-конкурентен и има така наречената икономия от мащаба. Най-вероятно в определени сектори има картели.“

Той подчерта и недоразвитото местно селско стопанство, като решението вижда в кооперирането на производителите: "Силата на европейските производители е в кооперирането.“

Относно мерките на държавата за справяне с кризата, Хампарцумян изрази скептицизъм: "Аз не вярвам в тези мерки. За къс период – да се успокоят хората, да се купи време – има смисъл. Когато го направиш дългосрочно, както го направиха в Унгария, видяхте какво стана – инфлацията в тавана, имаше дефицит на горива. Това е по-скоро символичен белег на съчувствие, отколкото бог знае каква помощ.“