Нелегалният внос на храни, горива и други стоки през ГКПП "Маказа - Нимфея" добива застрашителни за икономиката в района на Комотини размери и местният бизнес поиска конкретни мерки от правителството в Атина. Цели села в района на Комотини вече се хранят с продукти, закупени на ниски цени в Кирково и други населени места в Източните Родопи, съобщава "24Родопи". Местни бизнес формирования често повдигат темата и огласят данни за фалирали гръцки бизнесмени след отварянето на прохода "Маказа", но за първи път правителството в Атина е набелязало конкретни стъпки за спиране на контрабандата и за строг контрол на стоките, внасяни от България за лична консумация.
Председателят на Родопската търговско-промишлена палата Антонис Грабанис иска пряка помощ от министерството на финансите и министерството на развитието в борбата с противодействието с незаконната търговия, която е факт в Северна Гърция след отварянето на граничния пункт "Маказа - Нимфея". Искането бе оповестено от заместник-министъра на финансите Катерина Папанасиу и от служителите на Министерството на развитието.
Грабанис е заявил в интервю за радио Time 87.5, че е участвал в две последователни срещи, проведени в съответните министерства, и на които се обсъждала спешната необходимост от засилване на граничните мерки - да се поставят мобилни везни, в проверките да участват независимият орган за държавните приходи, или смесени групи от различни контролни институции. Според Грабанис главната причина за незаконната търговия е вертикалната ос Нимфея-Маказа, която може да донесе много туристи в района, в същото време е и в услуга на търговците, тъй като контролът в тази гранична точка е непълен или изобщо не съществува.
Президентът отбеляза още , че "последиците" от това не засягат само Северна Гърция, но и цялата област Тракия, тъй като незаконно влизащите през границата стоки се разпространяват в по-широк периметър. Той твърди, че е постигнато споразумение с министерствата и че създаването на екипи за проверки ще започне в най-скоро време. Според Грабанис, правителството не може да иска от компаниите - производители да плащат 70% от приходите си като данъци, а от друга страна, да ги оставят незащитени срещу незаконната търговия.