Все повече българи инвестират в имоти по Северното гръцко крайбрежие, като много от тях ги отдават под наем чрез платформи като Airbnb и Booking, а печалбите прехвърлят обратно в България. За това съобщават гръцки брокери, които изразяват недоволство, че по-голямата част от доходите от наеми не остава в гръцката икономика, въпреки че собствениците плащат местни данъци.

Според данни на НАП, към края на 2024 г. над 3200 българи са декларирали имоти в Гърция – четири пъти повече в сравнение с 2019 г., когато броят им е бил едва 742. Очаква се през 2025 г. цифрата да надхвърли 4000.

Най-много български имоти има в Халкидики, Солун, Кавала, Аспровалта и Александруполис. Само между 2017 и 2021 г. български граждани са инвестирали около 127 милиона евро в недвижими имоти в южната ни съседка, съобщава вестник "Телеграф“.

Гръцките власти настояват за по-тясно сътрудничество между данъчните служби на двете страни, за да се предотврати укриването на доходи. Те напомнят, че дори когато имотът не се използва търговски, собствениците трябва да могат да докажат произхода на средствата за покупката.

Местни хотелиери твърдят, че част от българите декларират имотите си като жилища за лично ползване, но ги предлагат тайно под наем в социалните мрежи или чрез онлайн платформи, като приходите се превеждат по банкови сметки извън Гърция.

Интересът към гръцкия пазар се засилва и от факта, че българските банки активно финансират покупката на имоти в чужбина. Макар Гърция да остава водеща дестинация, българи придобиват недвижими имоти и в Италия и Испания. По официални данни, към края на 2024 г. 4329 български граждани притежават имоти в 68 държави.

Присъединяването на България към Шенген от 1 януари 2025 г. се очаква да даде нов тласък на инвестициите, тъй като пътуването и трансферът на средства стават по-лесни. Допълнителни опасения у гръцките власти поражда и предстоящото въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2026 г., което според тях ще направи движението на капитали още по-свободно и трудно за проследяване.

На фона на тези процеси в Северна Гърция продължава да съществува и емоционално напрежение, свързано с историческата памет за българското присъствие в региона по време на Втората световна война. Местни жители споделят, че се дразнят от заможни българи, които "изкупуват територии“, плащат в брой и пристигат със скъпи автомобили.

Фактите обаче показват, че българското икономическо присъствие в Северна Гърция расте стабилно – както чрез покупки, така и чрез отдаване на имоти под наем. Печалбите все по-често се насочват обратно към България, което кара гръцките власти да настояват за по-строги регулации и по-голяма прозрачност.

Въпреки напрежението, инвестициите на българи по Беломорието се превръщат във важен фактор, който променя не само пазара на недвижими имоти, но и икономическите отношения между двете страни.