Фармацевти: За разлика от магазините, ние носим цялата тежест, има етикети за всяка опаковка зад гишето

Световният ден на фармацевтите се отбелязва на 25 септември по инициатива на Международната федерация по фармация (FIP), за да се подчертае приноса на професията за подобряване на здравето. В България магистър-фармацевтите се включват в различни инициативи, насочени към пациентите и обществото, като същевременно изразяват нуждата от по-голямо признание и възможности за професионална реализация.

"Честит празник на всички колеги! Желая им здраве, професионални успехи и просперитет“, споделя маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на Управителния съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична. По думите му, магистър-фармацевтите са част от глобалното семейство на над 4 милиона специалисти и въпреки липсата на адекватно признание в България, продължават да изпълняват своята здравна функция.

Регионална фармацевтична колегия София-столична ежегодно отбелязва празника с кампании за информираност на пациентите. Темата тази година е:

"Мислете за здравето, мислете за магистър-фармацевта“. В аптеките в София се поставят плакати, а лекарствата се раздават в хартиени пликове с информация за професията и значението ѝ за здравето на обществото.

По закон аптека не може да съществува без магистър-фармацевт. Те са единствените, които могат да ръководят аптека и да отпускат лекарства по лекарско предписание. Все пак се наблюдават нарушения, когато неквалифицирани лица заемат ключови позиции, което поставя под риск безопасността на пациентите.

Маг.-фарм. Венелин Сапунаров, представител на БФС във FIP, подчертава високата квалификация на професията и обучението, което трае над пет години.

"Държавите инвестират много в подготовката на специалисти по лекарствата, нашите семейства също, но част от работодателите у нас предпочитат по-нискоквалифицирани служители, което води до проблеми с реализацията и възнагражденията на магистър-фармацевтите,“ допълва той.

Освен отпускането на лекарства, фармацевтите по света се занимават с ваксиниране, скрининг на хронични заболявания, помощ при отказ от тютюнопушене и контрол на кръвна захар и кръвно налягане. В България обаче професията често се принизява до търговска роля, което според експертите е в ущърб на пациентите.

Смяната на лева с еврото ни изправи пред нови предизвикателства. За разлика от магазините, които могат да слагат етикет само на рафта, ние трябва да етикираме с цени всички лекарства, всяка опаковка, включително и тези, които са в шкафове зад гишето.

Това е допълнителен труд за колегите, които са пренатоварени и затрупани с множество административни задачи. Освен това разработчиците на аптечен софтуер веднага поискаха допълнително заплащане в размер на стотици левове за актуализация на аптечния софтуер във връзка с въвеждането на еврото и промениха цените на абонаментите си.

"Цената и трудът се заплащат от нас, магистър-фармацевтите, и никой не ни попита дали ще се справим,“ коментира Коцев.

Относно новия фармацевтичен факултет в Бургас, специалистите се обявиха против него, като аргументират позицията си с опасността от девалвация на професията и излишък на магистър-фармацевти на пазара на труда.

Световният конгрес по фармация и фармацевтични науки, който се проведе наскоро в Копенхаген, събра над 3400 делегати от 120 държави. FIP призова за по-голямо използване на магистър-фармацевтите в борбата с хроничните заболявания и акцентира върху ролята на изкуствения интелект в трансформацията на професията.

Магистър-фармацевтите у нас подчертават, че правилното използване на тяхната експертиза не само ще подобри здравето на пациентите, но и ще оптимизира системата на здравеопазването и ще повиши доходите на специалистите.