Въвеждането на еврото изигра ключова роля за стабилността на словашката икономика по време на редица кризи. Това заяви в интервю за БНР Михал Хорват, главен икономист на Словашката народна банка и изпълнителен директор, отговарящ за монетарната политика на банката.

Словакия прие единната европейска валута през 2009 година, в момент когато ефектът от световната финансова криза след фалита на "Лемън брадърс" все още се усещаше. Тази стъпка се случи няколко години преди прочутата реплика на тогавашния управител на Европейската централна банка Марио Драги, че ще направи всичко необходимо за запазване на еврото, което успокои финансовите пазари.

"Присъединихме се към еврото в много труден момент за целия свят и за Европа. Фактът, че станахме част от голяма валутна зона и участваме в общите решения за справяне с кризата, ни предпази от нестабилност, която бихме имали като държава с малка валута и отворена икономика“, заяви Хорват.

Според него еврото е защитило Словакия по време на няколко кризи, включително пандемията от COVID-19 и периода на висока инфлация.

"Освен икономическите ползи, важно е да се отчете и политическият аспект. Еврото е силна котва за страната и ни поставя в центъра на европейския проект, ангажирайки политическия елит да запази стабилността и връзката с Европа“, допълни той.

Хорват отбеляза, че анализите за конкретните ефекти от присъединяването към еврозоната са ограничени. Централната банка и академичните среди в страната не са направили пълна оценка на въпроса. Според него обаче, премахването на валутния риск е стимулирало инвестициите в страната, особено от чуждестранни компании.

"Фактът, че се разплащаме в евро, елиминира валутния риск, свързан с инвестициите в Словакия. Политическият ангажимент, който членството в еврозоната предполага, също играе роля – инвеститорите оценяват стабилността и предвидимостта на икономическата среда“, обясни Хорват.

Особено силен ефект е имало върху автомобилната индустрия.

"Словакия има силна производствена база и автомобилната индустрия се е развила в цяла екосистема от доставчици. Еврото улесни бизнеса, като премахна необходимостта от валутни операции при отношенията с клиенти и партньори в Европа, което стимулира инвестициите“, посочи икономистът.

След въвеждането на еврото основните лихвени проценти в страната следват тенденциите в еврозоната.

"Доходността по държавните облигации отразяваше пазарната ситуация, рейтинга на страната и други фактори. Развитието на инфлацията беше много близко до средното за еврозоната – след финансовата криза имаше период на ниска инфлация. Политиките на ниво еврозона се оказаха добри и за нашата икономика“, коментира Хорват.

Хорват подчерта, че страната участва в решенията на Европейската централна банка, но успехът на общата парична политика зависи от готовността на икономиката да работи с общата валута.

"Имаше опасения, че общите лихвени проценти ще бъдат твърде ниски за бързо развиваща се икономика като нашата. Днес проблемът е по-скоро в забавянето на икономическия растеж и липсата на модернизация, а не в еврото“, обясни той.

Според Хорват, присъединяването към еврозоната е осигурило на Словакия не само икономическа стабилност, но и политическа интеграция в европейския проект, което остава ключово за бъдещето на страната.