За България е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на населението се е увеличил - от 20 на сто през 1950 г. - до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.
Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - днес тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто и Видин - минус 22 на сто. В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.