Днес е Лазаровден

Днес е Лазаровден. Празникът припомня възкресението на Лазар - брат на Марта и Мария, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Исус Христос го извежда от гроба и го възвръща към живот на четвъртия ден след неговото погребение, в знак на благодарност за проявеното гостоприемство. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон ( о-в Кипър ). Възкресението на Лазар засилва недоволството срещу Христос и ускорява неговата смърт.
Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден. На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Интересен обичай, свързан с Лазаровден и следващите празници, се изпълнява в Баня. Характерното за градчето Великденско хоро или Баненски Лазар се посреща още на Лазар. Малката група лазарки обикалят селото, а вечер към хорото на малките се включват и големите. На Великденското хоро, което продължава и в трите дни на Великден, освен певиците които са в края на хорото, на него се хващат и мъже, които са в началото. След тях се хващат танцьорките, които играят на песен без съпровод, характерно за селото хоро. Песните и танците са в 2/4 тактов размер. Великденското хоро се изпраща на Гергьовден, като се пеят и определени песни за празника.
В смолянското село Широка лъка пък в миналото, на Лазаровден момците са поисквали ръката на своите избраница.
Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.