Директор на училище: Съвременните деца трябва да бъдат много адаптивни, а не да притежават набор от твърди знания, който няма да им служи в живота

В интегралните изпити след 7 клас. ще се включват въпроси от всичко, учено от децата. Това трябва да бъдат въпроси, каквито са въпросите в PISA – в самото условие на задачата трябва да има цялата информация, която децата да извлекат, да преработят и да дадат правилния отговор. Това каза директорът на столичното 51. училище "Елисавета Багряна“ и председател на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

PISA създава задачи, които измерват уменията на учениците да мислят, а именно това е важно за успешно реализиране на пазара на труда, отбеляза той.

"Председателят на тази организация Андреас Шлайхер наскоро каза, че българската икономика губи милиарди, защото на пазара излизат неадаптивни хора. Конкретните знания вече не са необходими на трудовия пазар. Съвременните деца трябва да бъдат много адаптивни, а не да притежават набор от твърди знания, който няма да им служи в живота“, обясни Александров.

Националното външно оценяване измерва функционалната грамотност на учениците. "Функционалната грамотност означава да се справяш в сравнително непозната среда“, поясни той.

Асен Александров е част от работна група към МОН за внедряване на изкуствения интелект в учебните програми. По думите му изкуственият интелект коренно променя картината в училищата, особено в гимназиален етап. "За да можеш да използваш изкуствения интелект правилно, трябва да имаш две метаумения – математически и логическо мислене, за да можеш да си построяваш заданията, и умения по родния език. Най-голямото предимство на изкуствения интелект е, че ще може да индивидуализира обучението на учениците, но използването му е свързано с редица предизвикателства и най-вече с начина, по който ще се изпитва. Ще се наложи ново изпитване, при което децата да казват как са използвали изкуствен интелект“, обясни той.

Според него часовете по математика от 1. до 7. клас са достатъчни. "Повече часове не значи непременно по-добро обучение по математика, по-добри резултати и по-добра приложимост. По-скоро трябва да се насочим към това как да се учи математика, какво да изискваме от учениците. Трябва да има повече практически и приложни задачи, които да развиват мисленето на децата, а не да се прилагат готови алгоритми. Много важни са задачите с проценти, лихви, диаграми, графики, елементи от вероятностите и статистиката. Една от най-големите слабости на децата е, че не могат да преценят порядъка – дали се касае за порядък от стотици, хиляди или десетки хиляди“, даде примери Александров.