"Аз никога не го местя! Това е простотия. Не ме притеснява! Може да те притесни простотията, която вършат! Нито ще работиш повече, нито ще работиш по-малко. Съвестният човек отива, работи и край!".
Така българин отговори на репортерка на "Фокус" дали смяната на часовото време би му създала дискомфорт.
В неделя местим часовниците с час напред. "Фокус" попита хората как ще им се отрази това. Някои от тях предпочитат да се придържаме към лятното часово време, други – към зимното, а трети изобщо не се интересуват от тази промяна.
Тази пролет ще преместим стрелките на часовниците с един час напред утре - 26 март, в 3.00 часа.
През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи.
Смяната на часовото време на зимно и лятно е съгласно постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет. С него се въвежда всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време да премине в зимно, а в последната неделя на март - към лятно.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.