Cериозни проблеми с даването на заплати в плик

Композитният индекс "Икономика на светло“ (КИИС) достига стойност от 79,44 пункта през 2024 г., което потвърждава устойчивата тенденция за изсветляване на българската икономика от 2010 г. насам. Спрямо 2023 г. индексът нараства с 1,44 пункта, като увеличение се отчита и при двата му компонента – статистическия и социологическия.

Данните бяха представени по време на пресконференция по проект BG05SFPR002-1.005-0004 "Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“, съфинансиран от Европейския социален фонд плюс по Програма "Развитие на човешките ресурси“.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев подчерта, че изсветляването на икономиката е дългосрочна кауза за организацията. Той акцентира и върху факта, че през 2024 г. усилията на АИКБ за ограничаване и превенция на сивата икономика и недекларираната заетост са били отличени като най-добра практика от Европейския орган по труда.

"Това е изключително висока оценка, която заслужава да бъде ясно заявена“, посочи Радев.

По думите на проф. д-р Стефан Петранов, ключов експерт по проекта и ръководител на екипа, разработил индексите, основен принос за подобрението имат по-високата събираемост на ДДС, разширяването на безкасовите разплащания, по-добрият контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда.

"В резултат на тези фактори се отчита стабилна тенденция за намаляване на нивото на сивата икономика през годините“, допълни той.

В същото време Под-индексът "Заетост на светло“ (ПИЗС) отчита спад – от 82,24 пункта през 2023 г. до 80,21 пункта през 2024 г., което е най-ниската му стойност от 2020 г. насам. Анализът показва, че понижението се дължи както на влошаване на статистическия компонент, така и на по-негативни оценки на работодателите за практиките на трудовия пазар.

Продължават да бъдат отчетени сериозни проблеми със заплащането "в плик“, недекларирането на реалните възнаграждения и полагането на допълнителен труд без трудови договори. Особено притеснителен остава делът на младите хора, които формално не са нито в образование, нито на пазара на труда.

Румен Радев обърна внимание, че тази група често е погрешно интерпретирана. "Значителна част от тези млади хора всъщност работят, но при нерегламентирани и сиви трудови практики. Те са сред най-уязвимите жертви на сивата икономика и плащанията "в плик“, което изисква системен отговор“, заяви той.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта, че Министерството разчита на научния подход, разработен и прилаган от АИКБ, за проследяване на напредъка в борбата със сивата икономика. По думите ѝ данните показват устойчива тенденция за подобряване на икономическата среда и нарастваща нетърпимост на бизнеса и обществото към недобросъвестни практики.

Въпреки положителната динамика на КИИС, анализът за 2024 г. потвърждава, че делът на сивата икономика в България остава относително висок. Сред основните фактори за това са продължаващата административна намеса на държавата на трудовия пазар чрез минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, ниската ефективност на институциите и високите нива на корупция.

Резултатите от КИИС и ПИЗС подчертават необходимостта от последователни и дългосрочни политики за ограничаване на недекларираната заетост, подобряване на институционалната среда и укрепване на връзката между реални доходи и осигуряване.

Пресконференцията беше водена от ръководителя на проекта доц. д-р Милена Ангелова – главен секретар на АИКБ. В нея участваха представители на АИКБ, Министерството на труда и социалната политика, експерти по темата и представители на медиите.