Само дни преди традиционния Празник на розата в Казанлък, българският сектор на розопроизводството е изправен пред сериозни предизвикателства. Въпреки очаквания наплив от туристи за ежегодния розобер, производителите предупреждават за необрани розови масиви, недостиг на работна ръка и значително поскъпване на розовото масло

Представители на бранша съобщават пред NOVA, че за първи път от години се наблюдава масово необиране на насаждения с маслодайна роза. Основните причини са високите температури и липсата на достатъчно сезонни работници, което затруднява събирането на реколтата.

По думите на производители и дестилатори, въпреки че розоварните работят на пълен капацитет, големи площи остават необрани. За да се намалят загубите на суровина, в някои предприятия технологичният процес на преработка е ускорен, като времето между брането и дестилацията е съкратено почти наполовина.

Секторът прогнозира и сериозно увеличение в цената на българското розово масло. Според производители поскъпването може да достигне около 30%, което би довело до едни от най-високите ценови нива в историята на индустрията.

В момента цената на килограм розово масло се движи между 15 000 и 16 000 евро, а на международните пазари вече се предлагат оферти около 15 500 евро за килограм.

Сред основните фактори за поскъпването са нарасналите разходи за труд, транспорт и енергия, както и общото увеличение на производствените разходи. Производителите обаче остават предпазливи по отношение на реакцията на международните клиенти и възможностите за реализация на продукцията при тези ценови равнища.

Допълнителен проблем за бранша е влошаването на така наречения рандеман – съотношението между количеството розов цвят и добитото масло.

Тази година за производството на един килограм розово масло са необходими около 3800 килограма розов цвят, докато при нормални условия са достатъчни приблизително 3000 килограма. Това увеличава натиска върху суровинната база и изисква още повече ръчен труд в условията на остър недостиг на работници.

Производителите сигнализират и за случаи на злоупотреби по време на розобера. Според тях са установени практики за изкуствено увеличаване на теглото на събраните рози чрез добавяне на вода, камъни и пластмасови бутилки в чувалите.

Подобни действия водят до сериозни технически проблеми в дестилериите, включително повредени серпентини и запушени помпи, което причинява допълнителни финансови загуби.

Въпреки трудностите българското розово масло продължава да бъде сред най-търсените и ценени продукти на световния пазар, като се изнася за страни от Близкия изток, Азия и Европа.

На фона на задълбочаващия се недостиг на работна ръка в сектора се обсъждат и международни инициативи, включително проекти между Европейския съюз и Индия, насочени към улесняване на търговията и възможен внос на сезонни работници за селското стопанство.

Според представители на бранша предстоящите седмици ще бъдат решаващи както за прибирането на реколтата, така и за перспективите пред една от най-емблематичните индустрии на България.