Българинът, който се превърна в национален герой на Италия и Унгария

Често се смята, че българите рядко са част от големите европейски събития преди Освобождението. Животът на полк. д-р Стефан Дуньов обаче показва точно обратното. Роден в банатското село Винга и потомък на чипровски българи, той се превръща в една от забележителните фигури на европейските борби за свобода през XIX век. Определян е дори като първия българин, достигнал до званието полковник, наричан е национален герой на Унгария и Италия.

Стефан Дуньов завършва с отличен успех гимназията в Арад. През 1840 г. започва да следва право в Будапеща, където се сприятелява с Лайош Кошут и се вдъхновява от поезията на Шандор Петьофи. През 1844 г. записва докторантура и успешно защитава докторска степен.

По време на Унгарската революция Дуньов оглавява отряд от банатски българи. В едно от сраженията с австрийските войски е пленен и осъден на смърт. Присъдата му е заменена с 10 години затвор благодарение на амнистия.

След освобождаването си Дуньов емигрира в Италия, където се присъединява към движението за обединение на страната. Сближава се с Джузепе Гарибалди и отново повежда български отряд – този път в битките срещу Австрия и в прочутия Поход на хилядата.

В битката при Волтурно получава тежка рана, довела до ампутация на единия му крак. За проявената храброст е повишен в чин полковник, а командваната от него част получава неговото име.

До края на живота си Дуньов остава в Италия, но никога не скрива българския си произход. Поддържа активни връзки с български общественици, включително Георги Раковски. Умира на 31 август 1874 г., а единствено недъгът му пречи да допринесе още повече за родината си.