Българин от Велинград разказва за незабравима среща с таксиметров шофьор в Лас Вегас
Нико Голомеев от Велинград сподели лична история от пристигането си в Лас Вегас, която бързо се превърна в символичен разказ за случайна човешка доброта и връзка с родината далеч от дома.
По думите му, пътуването започва с дребен проблем още на летището:
"Кацам в Лас Вегас, тръгвам да поръчвам Uber от летището до хотела, но има проблем с апликацията. Връщам се и взимам такси.“
В таксито той се среща с шофьор, който първоначално възприема като човек с мексикански произход. Разговорът между двамата обаче бързо поема неочаквана посока. Шофьорът го пита какво прави в Лас Вегас, а българинът отговаря, че пристига "да пише история“, като прави препратка към спортното събитие, в което участва, както и към постиженията на брат си – плувеца Кристиан Голомеев.
След като научава, че пътникът е от България, шофьорът отвръща изненадващо, че е от Русе, живее в Невада от 23 години.
Разговорът между двамата продължава на теми за България, политическата ситуация и живота в Лас Вегас. Шофьорът споделя, че обмисля да се върне в България и си дава най-много още година-две, защото му липсва родината.
Една от най-силните части на историята идва в края на курса, когато шофьорът категорично отказва да вземе пари за услугата. Срещата оставя силно впечатление у Голомеев, който я възприема като пример за човешка щедрост и връзка с българската общност в чужбина.
Пристигаме пред хотела, искам да платя, но не ми иска пари. Настоявам, но той отново отказва да вземе пари. Каза ми, че ще се оправи със сметката. Ето това е пример как не трябва никога да слагаме всички хора в един чувал. Има българи с голямо сърце на другия край на света, които обичат родината си до безкрай
Авторът на историята изразява съжаление, че не е запомнил името на шофьора и не е взел контакт:
"Съжалявам, че не му взех телефонния номе. Ако тази история стигне до този господин от Русе, нека се свърже с мен - дължа му една усмивка и една почерпка.“
Той добавя, че би искал да го посрещне във Велинград и да му благодари лично за жеста.
Историята завършва с емоционален акцент върху началото на пътуването му в САЩ:
Така започна моето пътешествие в Америка. Няма да забравя добрината на този човек. За мен това са истинските герои - тези, които се борят за ежедневния хляб далеч от родината, но когато стане въпрос за България, показват сърцето си