Близо половината от пътищата в България са в окаяно състояние

Близо 40% от българските пътища са в незадоволително или лошо състояние. Това става ясно от Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, пуснат в правителствения Портал за обществени обсъждания, пише "Сега“.

В документа, който е огромен по обем, се прави опит за обобщение на цялата картина на безопасността на движението с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя. Докладът очевидно е изготвен от създадената наскоро Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", която е към Министерския съвет.

В документа е отделено основно място точно за състоянието на пътищата в контекста на безопасността на движението. Там е направен пълен разрез на състоянието на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че "по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години". Това съответно изисквало влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт в допълнение към необходимия ресурс за текущо пътно поддържане.

Авторите на доклада изрично посочват, че пътищата имат пряко отношение както към активната (геометрични елементи на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), така и към пасивната безопасност (свободно от препятствия крайпътно пространство, ограничителни системи за пътища и т.н.).

Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност. Настилката на 22 на сто от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27 на сто от тях, а отлично - на едва 12 на сто. В 52 на сто от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.

Авторите на доклада изрично уточняват, че категоризирането на състоянието на "задоволително“ и "незадоволително“ се основава на заложените изисквания към съответните елементи в приложимите нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.

От документа става ясно и че третокласните пътища формират 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на сто, първокласните пътища с 14.7 на сто и автомагистралите с едва 3.7 на сто. Подчертано е, че средната гъстота на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на показателя в страните от ЕС, но покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава.

В доклада изрично е подчертано, че пътеуказателната система, разглеждана от гледна точка на организация на движението – маркировка и сигнализация, също е в незадоволително състояние. Липсата на светлоотразителност, видимост и съпротивление на хлъзгане са предпоставка за сериозни пътни инциденти. На тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризации, твърдят експертите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в границите на населените места, което увеличава риска от пътнотранспортен травматизъм, твърдят още те.

Според тях статистиката за пътнотранспортните произшествия, загиналите и ранените задължително насочва към необходимостта от подобряване на пътната инфраструктура. Специфични показатели за това са видът на пътния инцидент, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите интервали. Установените 77 броя участъци с концентрация на пътни инциденти по републиканските пътища пък изисквали допълнителни мерки по отношение на техническото им състояние – непочистено крайпътно пространство, недобро състояние на маркировка, липса на разпознаваемост и идентифициране на потенциалните опасности.

Авторите на доклада подчертават и незавидното положение на техническото състояние на автомобилния парк в България в сравнение с този на страните от Европа. Със средна възраст от над 18 години и въпреки тенденцията за постепенно подновяване този парк все още остава твърде стар. По официални данни на полицията автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили. Некачествено извършваните ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства може да бъде определено като фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата и опазване на околната среда, посочват авторите на доклада.

Над 80 на сто от ремонтите на автомобили пък се извършвали от нерегистрирани сервизи, които в голяма част не познавали и не спазвали изискванията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на извършените ремонти и последствията от тях, а пък персоналът, работещ в тези сервизи, не се контролирал дали има необходимата квалификация и познания. Не на последно място - липсва анализ по отношение на състоянието на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и неизправността на превозното средство, посочват авторите на доклада.