"Хич не се плаша от зимата. Едно време какви преспи имаше. Ходила съм на училище в Покровник с голи колена, греехме се на кофтора и се радвахме на снега. А сега младите са кекави. Малко да завее и застудее, и са болни. Ама така е, като стоят все на топло и са изнежени. Този мраз гони вируси и грип, екстра си е времето", обяснява баба Роска. Подпира на тояга, за да не падне в поледиците по пътя до къщата си в кв. "Грамада".
"Колко пъти съм си трошила крак, ръка, катастрофа съм преживяла. Падам, ставам... оцелявам и продължавам", признава тя. Животът й преминал само в работа - с мотиката в ТКЗС-то, затова е толкова корава. Стиска здраво торбата с празните буркани, но не се кахъри. Все нещо ще намери да сготви. Има син и дъщеря, които живеят отделно. Не им досажда, справя се сама. Чуват се по мобилния телефон, който винаги носи със себе си.
"Животът е да се живее. Стига сме се оплаквали", добавя мъдро възрастната жена и продължава напред.