Автомобилен инструктор: Кандидатите за книжка трябва да дават грешни отговори на изпита по теория, за да го издържат успешно

От 7 септември 2025 г. влязоха в сила над 100 промени в Закона за движение по пътищата, но те все още не са отразени в обучителните програми за бъдещи шофьори, нито в техните изпитни тестове. Това означава, че кандидатите за книжка трябва да дават грешни отговори на изпита по теория, за да го издържат успешно.

"Така е. Това е стара практика на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (бившата ДАИ). При промени в закона те реагират след година-две, а понякога и три. Нищо ново под слънцето – администрацията е над закона“, коментира в интервю за вестник "Труд" Красимир Георгиев, автомобилен инструктор от 1982 г. и председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.

По думите му автошколите са поставени в абсурдна ситуация – преподават актуалните правила, но в същото време подготвят курсистите и за изпита със старите изисквания.

"Учениците питат защо трябва да учат едно за изпита, а друго за живота на пътя. Ние обясняваме, че трябва да знаят закона, но и старите норми, иначе няма да вземат книжка. По този начин понасяме на гърба си мързела и глупостта на администрацията“, казва Георгиев.

Проблемът с изпитните тестове е показателен. В един от въпросите бъдещите шофьори трябва да посочат колко е глобата за преминаване на червен светофар.

Вариантите са:

50 лв. – валидно до 2012 г.,

100 лв. – валидно до 7 септември 2025 г.,

150 лв. – актуалната глоба.

На изпита обаче правилният отговор е 100 лв., въпреки че законът вече предвижда 150 лв.

Той припомня, че и през 2017 г., когато отново бяха приети над 100 промени в закона, изпитните въпроси бяха актуализирани чак след няколко месеца.

Въвеждането на дигитализация в шофьорските курсове и изпити от юли 2025 г. също не е довело до очакваните резултати.

"Процесът е блокиран от заместник-изпълнителен директор, който угодничи на сивия сектор. Формално има дигитализация, но тя е изкористена и обезсмислена. Условията за корупция си остават“, обяснява Георгиев.

Той е категоричен, че въпреки усилията на транспортния министър Гроздан Караджов, който настоявал процесът да върви напред, ръководството на Автомобилна администрация фактически го бойкотира.

Асоциацията, ръководена от Георгиев, е сред организациите, подкрепили искането за оставка на Малина Крумова като председател на Държавната агенция "Безопасност за движението по пътищата“.

"Не ни е нужна структура, която прави клипчета и пиар, докато по пътищата има жертви. Трябва агенция с експертен потенциал, която да дава срокове на институциите да решават проблемите и да изисква изпълнението им. В сегашния вид смисълът ѝ е нулев“, смята Георгиев.

По повод новото засичане на средната скорост чрез тол камерите, инструкторът е скептичен.

"Може би ще има някакъв ефект, но се прави на принципа "проба-грешка“. В Европа вече се отказват от тази практика. У нас пак натискаме за санкции, а не за превенция. Така няма да станат пътищата по-безопасни“, категоричен е той.

Георгиев приветства и идеята за изграждане на автомагистрали "Рила“ и "Черно море“ чрез концесия.

"Частните инвеститори ще имат интерес да строят качествено и бързо, защото ще печелят от експлоатацията. Ако това стане, ще се разтовари трафикът по "Хемус“, "Тракия“, "Струма“ и околовръстното на София. Това ще намали катастрофите, но не защото сме глобили някого, а защото ще имаме по-добри пътища“, обяснява той.