Повече от 30 % от жилищата в София са необитаеми, придоби са само с инвестиционна цел. Нужна е държавна и общинска политика, защото щели да се превърнат в "празни гета“. Тази теза развива в интервю пред "Дневник“ арх. Явор Панев, който е ръководител на неправителствената организация "Оптимистас“, занимаващо се със стратегии за развитие на градската среда.

Панев дава пример за политика с празните жилища от Барселона. "Там ако се констатира, че две години едно жилище не е обитаемо, то може да бъде прехвърлено с договор за 10 години към жилищния фонд на общината и тя да разполага с него", обяснява той. Целта не е само социална, но и постигане на многообразие в общността. "Затворените комплекси за новобогаташи са генерална грешка", казва архитектът.

Ако чрез основните индикатори – сметки за ток, вода и газ, се установяло, че там не живее никой повече от две години, апартаментите се прехвърляли към жилищния фонд на общината за 10 години.

"Сред много богатите хора, които са си купили жилища в центъра на Барселона и някои от тях ги държат празни, общината вкарва да живеят представители от различни социални слоеве. Така се постига многообразие в общността, каквато е и една от основните общоевропейски ценности - обединени в многообразието. Това някак си не достига при нас в България и имаме усещане за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, предимно в затворени комплекси“, развива версията си арх. Панев.

Той смята, че затворените комплекси са най-голямата грешка на София, защото изолирали бедните от богатите, а това не било редно.

"В такива комплекси, където са събрани много богати хора, дори се прави селекция с интервюта, за да влязат да живеят там. Интеграцията на различни социално-икономически слоеве на обществото е начинът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество“, подчертава архитектът от НПО-то.