Нидал Алгафари сподели своето мнение в социалните мрежи относно темата за исканията на водачите на тролейбуси, автобуси, ватманите. Той изразява подкрепа за идеята всички граждани в България да получават добро възнаграждение, но подчертава, че то следва да бъде съобразено с направените инвестиции в образование и професионално развитие.

По неговите думи за заемането на длъжностите в градския транспорт не се изисква висше образование, специализация или продължаващо обучение. Работещите в сектора често изтъкват като аргумент ранния час на започване на работа, но не предоставят пълна информация относно продължителността на смените и броя на почивните дни.

Алгафари прави сравнение с лекарската професия, при която подготовката е дълга, интензивна и изисква сериозни лични и финансови жертви. Въпреки това, лекарите често получават по-ниско възнаграждение от служители, които не са инвестирали в продължително образование и професионално развитие.

На тази основа се поставя въпросът за справедливостта при определяне на заплатите. Алгафари изразява мнение, че евентуално увеличение на възнагражденията в градския транспорт би трябвало да бъде съпроводено с подобаващо повишаване на заплатите на лекари, учители, инженери, медицински сестри и културни дейци. Тъй като подобно всеобщо увеличение е трудно осъществимо, авторът призовава алчността да не бъде водещ фактор в преговорите за по-високи заплати.

Ето целия текст на Алгафари:

"Водачите на тролейбуси, шофьорите на автобуси, ватманите и администрацията им искат да им се увеличат заплатите до едно прилично ниво. Искам всеки в България да получава много добро заплащане. Ама всеки според инвестицията в него.

За да си един от гореизброените не се изисква висше образование. Не се изисква и специализация. Още по малко се изисква да четеш и да се образоваш до края на службата ти. Изтъкват водачите на градския транспорт, че започвали работа в три часа сутрин, но забравят да уведомят гражданите, колко часа им е смяната и колко са почивните им дни.

Ще дам пример с лекарите и заплащането им. Учат 12 години и трябва да завършат с много, много добър успех. Трябва да кандидатстват и за това трябва още повече труд, недоспиване, стрес. След като бъдат приети най-добрите, преминават през първи етап две години предклинично обучение, след него втори етап четири години клинично обучение, а след него трети етап – преддипломен стаж, който се провежда в университетските болници и болнични бази, последван от държавни изпити по редица специалности. Всеки семестър струва около хиляда лева. След всичко това лекарят получава значително по-малко от не инвестиралите в нищо освен във взимане на книжка.

Дали е справедливо?

Увеличат ли заплатите на водачите и администрацията на градския транспорт, би било редно и справедливо да се увеличат подобащо и заплатите на лекарите, медицинските сестри, учителите, инжинерите, пазителите на културата ни - музейни работници, библиотекари, читалищни дейци. Дали е възможно?! Не е! Тогава алчността не трябва да е водеща в преговорите!", завършва Алгафари.