Младият активист на "Да, България" Антони Герасимов обясни защо вече не e част от партията. Според пловдивчанина от известно време усеща себе си като чуждо тяло в организацията и разбира, че дискомфортът, който се получава, е двупосочен. Ето цялата му позиция, която е публикувана в профила му в социалните мрежи:
Едни от онези постове, които хората не ги интересува какво се случва с теб, но все пак ти държиш да си кажеш. Не за друго, но защото доста хора се обръщат към мен с въпроси напоследък, на които вече няма да имам отговори. Днес си подадох декларацията за напускане на Да, България.
Ако следваме логиката на Кирил Петков, то вече морално не съм обвързан с партията. И не, не се местя в друга политическа формация. Просто мисля, че ми е време да обърна внимание на академичното си развитие, а гражданската ми активност да се канализира в посока подобряване на гражданското обществото чрез непартийни методи. Задържах това решение и този пост за след изборите, за да не вкарвам предизборни щети, било то и незначителни, по време на тежка политическа криза. Колкото и да е невероятно съществува някакво минимално количество хора, които следят какво пиша и нямах желание да им влияя негативно.
Бях част от Учредителното събрание на партията, част от учредяването на местната организация в Пловдив, бях и част от младежката организация (не учредител). Запознах се с изключително стойностни хора, които над 4 години ми даваха надеждата, че в политиката има място за идеализъм и работа без задни мисли. Включих се в проекта с умисъл да бъда полезен на обществото и да се опитам, заедно с идейно сходни на мен хора, да осигуря по-нормална среда за живот на всички граждани.
Четири години по-късно се надявам, че аз съм едно от онези малки зъбчета в голямото зъбно колело, което започна да се върти от лятото на 2020 г. и задвижва процеси в страната, които ще ни извадят от политическото блато, в което бяхме затънали. За съжаление от известно време усещам себе си като чуждо тяло в организацията и разбирам, че дискомфортът, който се получава, е двупосочен. Поради тази причина взех решението да напусна, като пиша този пост за всички онези, които през последния месец ме питаха защо не участвам в кампанията и защо профилът ми вече не изглежда като страница на ДБ.
Благодаря на всички за всичко, което преживяхме заедно през последните почти 5 години. Вярвам, че Да, България и хората в нея ще бъдат съществена част от необратимо устремилите се политически процеси към промяната за по-добро. За мен беше чест, удоволствие и вдъхновение да бъда част от Да, България!