Адвокатът на Симеон: И за “Врана” заведохме иск като за “Кричим”

Ели Христова, адвокатът на Симеон отговаря на журналистически въпроси във връзка с имотите на царя и делата около тях.

- В интервю в началото на прехода царят обяви, че няма да предявява никакви материални претенции към България. Думите му станаха основен аргумент за критиците на Симеон. Къде е истината?

- Доколкото си спомням въпросното предаване е било през 1995 г.  Година, в която в публичното пространство се коментираше усилено, че царят и сестра му ще съдят България заради големите страдания и материални щети, нанесени на семейството им през 1946 година. Знаете, че тогава те са изгонени от държавата, а по-късно е заграбено и цялото им имущество. В контекста на именно тези спекулации, че ще съди България, беше отговорът и на г-н Сакскобургготски. Той обясни, че няма и никога няма да има каквито и да било претенции спрямо собствената си родина. Що се отнася до неговите лични имоти, които сега са предмет на няколко дела, става въпрос за обичайна практика. Такава, каквато беше приложена и спрямо всички останали граждани на България, които успяха да възстановят голяма част от своята собственост.

- Докъде стигна казусът "Кричим"?

-Делото за двореца край Пловдив трябва да разглеждаме в два аспекта. Първият е административно-правният. Знаете, че на първа инстанция спечелихме процеса, заведен от нас срещу областния управител на Пловдив. Той обаче обжалва решението пред ВАС. Трябва да подчертая, че това дело по своята същност не касае правото на собственост върху двореца "Кричим". И аз не мога да разбера защо този човек иззема функции на регионалния министър, който всъщност е компетентният орган в този случай. И не само - макар да е инженер по специалност, взема некомпетентно отношение по правни въпроси в публичното пространство. Това оставя грешно впечатление пред хората. Затова ние заведохме иск по чл. 108 от закона за собствеността пред пловдивския окръжен съд, за да бъде признато, че г-н Сакскобургготски и неговата сестра Мария-Луиза са собственици на двореца "Кричим" и на нивите към имота. И, съответно да им бъде предадено владението. Но това дело тепърва предстои да се разгледа.

- Защо всеки път, когато царят иска да си върне имот, възникват проблеми. Каква е причината - отношение към него или става въпрос за политически манталитет?

- Според мен става въпрос за съвкупност от всичко това плюс още няколко фактора. На първо място не бива да се забравя, че по политически причини много хора са се възползвали от темата и излизат в публичното пространство да я коментират. А става въпрос за изключително тежък от правна гледна точка казус. Това е собственост, формирана в продължение на десетилетия и началото на този процес започва още по времето на княз Фердинанд. Той полага основата на много големи имения като "Врана" и "Кричим". Освен това исторически в България има много катаклизми, войни, държавни преврати. Законодателството се е променяло в зависимост от политическата конюнктура. Всичко това усложнява казуса и много хора от администрацията не могат да се справят с него. Там, където са разполагали с нужните знания и достатъчно документи, са се произнесли. За останалите случаи е логично въпросите да бъдат отнесени към съда.

- От гледна точка на юрист какво говори фактът, че хора законотворци, знаещи казуса с имотите, първи се опитаха да ги отнемат от Симеон?

- Хиляди пъти съм си задавала този въпрос и нямам отговор на него. Не мога да си обясня невероятната омраза, която прозира в изявленията на много политици, забравили факта, че те самите са се възползвали от реституционните закони. И то много успешно. Изненадва ме и друго. Както знаете, всъщност инициативата за възстановяването на имотите на г-н Сакскобургготски дойде от СДС. А сега именно хора от дясното, които би следвало да бдят над правото на собственост, са едни от най-яростните противници. Според мен тук възниква по-скоро опасение от много силната и ярка личност на царя. Смятам, че се опитват да се преборят с неговото влияние, използвайки като аргументи правото на собственост и делата, които се водят. Защото правно те нямат основание да твърдят, че един български гражданин няма основание да възстанови своята собственост. Още повече когато има решение на Конституционния съд. Да не говорим, че нямат и моралното право, защото почти всички те или техните семейства са получили като реституция поне част от имотите си.

- Кой е най-неверният мит, пуснат около казуса "Царски имоти"?

- За мен това е митът за Мусала. Когато през 1946 г. правителството на Отечествения фронт на Кимон Георгиев решава да заграби собствеността на царското семейство, се извършва нещо показателно. Съставят се най-подробни описи на цялата собственост на семейството. Там може да се види всичко, което е било тяхна лична собственост. И също и имотите със смесен статут. Въз основа на този опис през декември 1947 г. е приет законът, с които имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници са обявени за държавни. Във въпросния опис фигурират "Врана", "Кричим", лозя в "Евксиноград", "Ситняково", "Царска Бистрица", Баня и други. Мусала обаче не фигурира.

- Откъде тогава тръгва митът?

- Предполагам, че е част от цялостната кампания срещу царя.

- Преди десетина дни Симеон нарече казусът "чудесна дъвка" за някои политици. Защо се стигна до това те да го използват като дъвка?

- Защото г-н Сакскобургготски много години не предприе никакви активни стъпки за това да получи обратно тези имоти, за които днес са заведени дела. Това даде възможност на неговите врагове да използват за своите политически цели този все още висящ въпрос. Но аз смятам, че сложихме край на спекулациите, като заведохме делото за "Кричим". Аналогичен иск за собственост заведохме и по отношение на невъзстановената част от имението "Врана" в София.

- Царят дари близо 1000 дка от парка "Врана". Каква беше волята му за използването на тези земи и как общината ги стопанисва?

- Волята му беше чудесната природа на парка "Врана" да бъде достояние на цялата общественост. Той е уникален и всички би трябвало да имат достъп до това място. Паркът обаче изисква много работа. Трябва да се инвестират средства в поддържането на уникалните растения в него. Затова все още не е отворен. Условията, поставени от г-н Сакскобургготски при дарението, са Столична община да използва имота с грижата на добър стопанин, като полага особено старание за развитието на уникалните растителни видове. Надявам се в скоро време общината да забогатее достатъчно много или да привлече ресурси, които да позволят да бъде отворен паркът.

- Има ли шанс скандалите около царските имоти да приключат?

- Да и това ще стане с изчерпването на процедурите на всички инстанции. Предполагам, че до няколко години ще стане ясно. Разбира се, ние сме открити за споразумение с МРРБ, тъй като юристите на министерството могат да преценят, че нямат основание да поддържат противна теза на нашата. Искам да подчертая, че в този казус насрещна страна ни е държавата, която се представлява от регионалния министър. Но ние не гледаме на него като на противник. Напротив - смятаме, че в интерес на всички е установяването на обективната истина, за да се приключи с огромната обществена манипулация около казуса.

- Приемате ли твърденията на прокуратурата, че царят е надвзел 4500 дка гори?

- Когато прокуратурата излезе в началото на годината със съобщение, че въпросните декари са възстановени два пъти и заяви, че Държавната агенция по горите трябва да заведе дело срещу царя, тогава г-н Сакскобургготски възложи на специалисти да проверят какъв е случаят. При проверката се установи, че не само няма такова връщане в двоен размер, а на царя не са му възстановени и над 3000 дка, които е трябвало да му бъдат върнати. Тогава той предложи на ДАГ съвместна комисия от специалисти и от двете страни да се запознае с всички документи. Комисията беше създадена и в момента все още работи по това.

Източник: в. "Монитор"