Адвокат: Масовите сделки на вторичния пазар, където физически лица продават свои имоти, не попадат директно под ударите на закона

Закона за въвеждане на еврото предизвика остри реакции от бизнес асоциации и експерти. Въпреки направените редакции между двете четения, законът продължава да създава сериозни притеснения сред бизнеса. Новите разпоредби, насочени към ограничаване на спекулативното увеличение на цените, предоставят прекомерни правомощия на институции като Комисията за защита на потребителите и НАП. Липсата на ясни дефиниции и конкретни критерии за "обективни икономически фактори“ отваря врата за субективно тълкуване и дискреционни решения от страна на институциите, това коментира пред Bloomberg адв. Валентин Савов. 

"Това добавя още една административна тежест за търговците - да поддържат и да бъдат длъжни да могат да обосноват всяко едно покачване на цените, което не винаги е лесно. Тези документирани обосновани икономически фактори могат да бъдат интерпретирани по различен начин.“

Той допълни, че в сектори, в които традиционно дялът на сивата икономика е по-висок е трудно за честните търговци да изискат нужните документи от доставчици или партньори.

Особено проблематична е ситуацията в сектори като строителството, хранителната индустрия и земеделието, където нерядко се работи без издаване на фактури или други разходооправдателни документи. Това на практика възпрепятства възможността търговците да се защитят при проверка.

Налага се на фирмите да поддържат обемна документация – фактури, оферти, договори – за да докажат, че увеличението на цената е обосновано. Но когато липсват такива документи поради масови, макар и незаконни практики, добросъвестните търговци попадат в капан, каза Савов.

Бе повдигнат и въпросът дали текстовете от закона обхващат сделки с недвижими имоти, особено на вторичния пазар. По думите на адвоката, макар да няма изрични изключения, е трудно да се приложи контрол върху цените на имотите, чиято стойност се определя от търсенето и не се базира на отчетими разходи.

"Няма изключение в текста на закона, което да казва, че недвижимите имоти се третират по по-различен начин от някои други изделия. В този случай, специално за (новите) недвижими имоти, според мен, цената се определя според търсенето на пазара.“

Масовите сделки на вторичния пазар, където физически лица продават свои имоти, не попадат директно под ударите на закона, но поведението на брокери, които създават изкуствена спешност или внушават страх от бъдещи поскъпвания, може да бъде укорено, допълни той.

Съгласно новите разпоредби, юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат глобени със суми от 5 000 до 100 000 лева за първо нарушение, и до 1 милион лева – при повторни случаи, в зависимост от оборота. Адвокат Савов посочи, че подобна строгост рядко засяга онези, които така или иначе не спазват закона, докато белият бизнес се оказва изправен пред сериозни рискове и административно натоварване.

"Има търговци, които никога не издават фискални бонове, независимо от това, че има задължение за това. Независимо каква е санкцията, това няма да ги трогне или възпре, защото начинът на правене на техния бизнес и структуриране на бизнеса е такъв, че такава санкция няма да ги засегне... Има и друг принцип, че размерът на наказанието дори не е толкова от значение, колкото усещането в обществото, сред търговците, у хората, че няма да им се размине.“

В ранните версии на закона е имало текстове, които противоречат на принципа за свободна стопанска инициатива. Част от тях са били смекчени, но остава възможността Конституционният съд да бъде сезиран, ако президентът наложи вето.

Като съвет към търговските дружества, адвокат Савов подчерта нуждата от пълна документация и проактивна правна защита.

"Търговците трябва да се стремят да документират всяка своя сделка, дори и в сектори, където това е трудно. А при съмнение или проверка – незабавно да се консултират с адвокат“, заключи той.