"За съжаление това, което установяваме е, че 2/3 от младите хора не знаят кои са държавните органи, които са отговорни за политиките и към кого трябва да се обърнат. Междувременно и родителите не са достатъчно наясно какви сайтове посещават децата им - връзката родител-дете в този случай е слаба. Младите хора живеят все повече и повече в интернет и по-възрастните трябва да помислим как да ги защитим", поясни Божилов.
Върху няколко елемента трябва да се обърне внимание, за да не ставаме свидетели на престъпления, свързани с млади хора заради интернет, смята Божилов.
Киберпространството се развива много бързо и дава положителни ползи за хората, но същевременно създава и определени рискове, поясни експертът. Според него трябва да се създадат такива учебни материали и пособия, които да са достъпни както за преподавателите, така и за децата. По този начин може да се създаде култура на поведение в дигиталния свят, смята Божилов.
Българските тийнейджъри прекарват много повече време в интернет, отколкото се считаше - между 4 и 6 часа на ден, поясни експертът. По думите му продължителността зависи много от възрастовата група и поясни, че младежите на 15 - 16 години са online и над 6 часа на ден, но това време значително се съкращава, когато станат студенти или започнат работа.
Родителите трябва да работят повече с децата си по отношение на това какви запознанства правят online, съветва Божилов. Според него задачата на по-възрастните е да споделят какви рискове крие дигиталното пространство и как малките трябва да се предпазват.
"Интересно е, че младите момичета отговарят на въпроса "Ще излезете ли с непознат?" положително, стига да им вдъхва доверие", даде за пример Божилов и подчерта, че "има правила на поведение, които трябва да се спазват".
Според него въпросът е "Какво трябва да се контролира в интернет и доколко той трябва да остане свободна зона за общуване?". Този проблем трябва да се обсъди с властта и с фирмите, но и с младите хора.
България не е изключена от заплахите и може да бъде атакувана от кибертерористи и престъпници, подчерта Божилов. По думите му държавата трябва да се инициира приемането на Стратегия за киберсигурност и да се знае кои са органите, как се контролират и какви препоръки се дават към държавните служители и към фирмите.