Както вече Plovdiv24.bg информира, населението на България е 6 423 207 души. В сравнение с 2024 г. то намалява с 14 153 души, или с 0.22%. Мъжете са 3 088 245 (48.1%), а жените - 3 334 962 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живее едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живее 41.4% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души).
Най-малката община е Трекляно - 495 души. Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.
География
Общината е разположена в най-северозападната част на област Кюстендил. С площта си от 237,6 km2 заема 5-о място сред 9-те общини в областта, което съставлява 7,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
на север – община Трън, област Перник;
на изток – община Земен, област Перник;
на юг – община Кюстендил;
на запад – Република Сърбия.
Релефът на община Трекляно е ниско и средно планински и изцяло попада в пределите на историко-географската област Краище. На територията ѝ се простират изцяло или частично части от шест планини.
Средата на общината се заема от Кобилска планина. Тя се простира между Треклянска река и десният ѝ приток Добридолска река на изток и юг, река Уйнещица (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма) на запад и Бъзовичка река и десният ѝ приток Метохийска река на север. На запад в района на село Уши се свързва с Изворска планина, а на юг, северно от село Брест – със Земенска планина. Най-високата ѝ точка е връх Бели камък (1356 m), разположен западно от село Габрешевци.
От юг на север, по границата с Република Сърбия, в пределите на община Трекляно попадат източните части на три планини. На север от долината на река Драговищица и на запад от левия ѝ приток Уйнешка река е разположена Изворска планина. В района на село Уши се свързва с Кобилска планина, а югозападно от село Долно Кобиле чрез седловината Славчето – с Милевска планина. Нейната максимална височина е граничният връх Плоча 1242 m, издигащ се западно от село Горни Коритен.
Районът северно от седловината Славчето, до границата с Република Сърбия на запад и Треклянска река на изток, се заема от източните разклонения на Милевска планина. Тази планина заема около 1/3 от цялата територия на общината и в нея се намира най-високата ѝ точка – връх Милевец (1733 м), разположен на държавната ни граница, югозападно от село Метохия.
В най-северозападния ъгъл на общината, на границата със Сърбия и община Трън се намира Царичка планина. Чрез високи седловини те се свързва на юг с Милевска планина, а на север – с планината Кървав камък. Нейният най-висок връх Острица (1671 м) се издига северозападно от село Драгойчинци, на граничната бразда.
По източната периферия на община Трекляно са разположени части от други две планини. На изток от долината на Треклянска река до границата с област Перник се простират западните склонове на Пенкьовска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Златовършец (1182 м), намиращ се североизточно от село Косово, на границата с община Трън.
Югоизточните предели на общината са заети от северните части на Земенска планина. На северозапад, в района на село Брест тя се свързва чрез седловина с Кобилска планина. Най-високият ѝ връх Тичак (1295 м) се издига североизточно от село Добри дол.
Източно от село Габрешевци, в коритото на Треклянска река се намира най-ниската точка на община Трекляно – 700 м н.в.
Води
Най-голяма река в община Трекляно е Треклянска река (десен приток на Струма). Тя протича през общината с част от горното и част от средното си течение през селата Косово, Трекляно и Габрешевци в дълбока долина със стръмни склонове. На изток и север от нея е разположена Пенкьовска планина, а на запад и юг –Милевска, Кобилска и Земенска планина. Основните ѝ притоци са десни – Бъзовичка река с десния си приток Метохийска река, която се влива в нея при село Трекляно, и Добридолска река, вливаща се в нея при село Габрешевци.