На68 години съм , две години редовно се подписвах на борсата като безработен.Служителките в бюрото по труда ми даваха "НАСОЧВАЩО ПИСМО"където да кандидатствам за работа Където и да отида дакандидатствам отговора на служителите отгповарящи за работните кадри беше един и същи:ОТГОВАРЯТЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НО НИЕ ТЪРСИМ МЛАДИ ХОРА.И така две години ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ.Накрая се отказах въобще да се занимавам с бюрото по труда защото нямаше никакъв ефект и започнах да работя при различни майстори със свободни професий на надник естественно без каквито и да са усигоровки/все пак трябва да се яде нещои така още две години.Ето защо не съм направил минималния 15г.стаж.В началото на "демокрацията работих в една фирма"частна" където ме уверяваха,че ми се внасят удсигоровки и аз вярвах на работодателя си но фирмата фалира и когато кандидатствах за пенсия чак тогава ми казаха,че за тези години нямам усигоровки;/каква ли е моята вина???може би вярата ми в почтеноста на този работодател.Може би при тези обстоятелства и аз трябва да посегна на живота си?...не..никога това няма да го направя.Такава е системата в България,че станели време да се пенсионираш и един ден да не ти достигне трудов щас да не можеш да се пенсионираш.