На 29 май 1989 г. председателят на Държавния съвет на Народна република България и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков прави телевизионно и радио обръщение, което поставя началото на едно от най-драматичните и болезнени събития в новата българска история - т. нар. "Голяма екскурзия“.

В изявлението си Живков призовава Турция "да отвори границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“. Само дни по-късно, на 3 юни 1989 г., Турция отваря границата си и започва масово изселване на български турци и мюсюлмани - процес, белязан от страх, насилие, административен натиск и разрушени човешки съдби.

Събитията от лятото на 1989 г. са пряко следствие от т. нар. "Възродителен процес“ - насилствената асимилационна политика на комунистическия режим срещу турското малцинство в България.

През 1984-1985 г. стотици хиляди български турци са принудени да сменят имената си с български. Ограничени са религиозните и културните им права, забранява се използването на турски език на обществени места, а всяка форма на съпротива е посрещана с репресии, арести и интерниране.

В обръщението си Живков твърди, че "ислямизираното българско население“ няма друга родина освен България и обвинява "външни сили“ и турската държава за напрежението в страната. В същото време обаче именно държавната политика тласка десетки хиляди хора към отчаяние и принудително напускане.

След отварянето на границата започва невиждана миграционна вълна. Само за няколко месеца над 300 000 души напускат България и заминават за Турция.

Семейства чакат с дни по опашки за паспорти. Хора продават домовете и имуществото си на безценица. Разрешава им се да вземат ограничен багаж, а много от тях напускат страната буквално с по един куфар и без гаранция дали някога ще могат да се върнат.

Свидетелства от онова време описват атмосфера на страх, унижение и административен произвол. Мнозина са подлагани на натиск да подпишат документи за "доброволно“ напускане, въпреки че реално изборът им е бил силно ограничен.

Речта на Живков предизвиква незабавна международна реакция.

Тогавашният турски министър-председател Тургут Йозал заявява от Брюксел, че Турция е готова да приеме изселващите се, но настоява за преговори и гаранции за правата на турското малцинство в България.

"Нашите граници са винаги открити“, казва Йозал и отправя призив и България да отвори границите си без ограничения.

Световните медии също обръщат внимание на случващото се. Associated Press публикува материали за насилствената асимилация, депортациите и ограниченията върху правата на българските турци. Според публикациите животът за много от тях е станал "непоносим“.

Днес "Голямата екскурзия“ остава символ на провала на тоталитарната политика и на тежкото погазване на човешките права в края на комунистическия режим.

Това е една от най-срамните страници в новата история на България - период, в който държавата се обръща срещу собствените си граждани заради тяхната етническа принадлежност, религия и идентичност.

Хиляди семейства са разделени. Хиляди хора губят домовете си, работата си и усещането за принадлежност. Травмата от онези събития продължава да живее и днес в паметта на поколения български турци и мюсюлмани.

Историята на 1989 г. е предупреждение колко опасни могат да бъдат национализмът, насилствената асимилация и държавната репресия, когато човешките права бъдат подчинени на идеологията и страха.