Епицентърът на земетресението, което разлюля Пловдив и което бе усетено в голяма част от страната, е в индустриалната зона на град Раковски. Това произтича от първите официални данни, публикувани на интернет страницата на Българската академия на науките.

Според информацията на Европейския сеизмологичен център магнитудът на труса е 4.5 по Рихтер. Епицентърът му е на 135 километра източно от София и на 13 километра североизточно от Пловдив. Според БАН силата на земетресението обаче е 4.1 и е с дълбочина 2.7 километра.

Директорът сектор "Сеизмология“ към Националния институт по геофизика, география и геодезия (НИГГГ) към Българската академия на науките (БАН) Емил Ботев в интервю за Агенция "Фокус“ за земетресението в Пловдив от 1 май.

-Г-н Ботев, вчера имаше земетресение в района на Пловдив. От коя сеизмична зона беше земетресението?

-Това е Маришката сеизмична зона или Горнотракийската низина. В случая се сработи не Маришкия разломен линеамент, а този разломен линеамент, който отделя Горнотракийската низина от Средногорието. Ние го наричаме Чирпански разломен линеамент, защото по него да кажем 30-40 километра източно от вчерашното земетресение се позиционира епицентъра на едно много силно земетресение от 14 април 1928 година с магнитуд 6,8, когато загиват малко повече от 20 души и стотици са ранени, с тотални разрушения в Чирпан и околните села. Това е същият разломен линеамент, който на запад отива към град Раковски. Знаете, че епицентъра на това земетресение от вчера, което е много по-слабо от големите земетресения от 1928 година, този епицентър го определяме, че е към селата Стряма и Момино село.

Какво показва опитът в Маришката сеизмична зона – колко силно може да бъде едно такова земетресение?

- Земетресенията са свързани с контактите на Горнотракийската низина, или Маришката сеизмична зона, с ограждащите планински вериги на север със Средногорието, на юг с Родопите. Тези контакти са сработвали много силни земетресения. Те са с магнитуд 7 по Рихтер и по-голям. Например, казахме вече за 14-ти април 1928 г. 4 дни по-късно на 18-ти април става земетресение с магнитуд 7,1 по Рихтер, което е с епицентър около Поповица.

Това земетресение отнема живота на 100 човека и може би хиляди са ранени. През 1928 година земетресенията са повърхностни. На повърхността излизат такива отцепи на земната повърхност, които достигат до метър и половина височина от двете страни на разлома. В сравнение с предишните земетресения вчерашното, както е и в повечето случаи, е много слабо.

Сега можем да кажем, че има малко по-сериозно въздействие в град Пловдив, независимо, че епицентърът е на 20 км североизточно от Пловдив. Самото разкъсване става на 18 км дълбочина. Разкъсването е по този разломен линеамент, който ограничава Горнотракийската низина. Пловдивският район е в една много нискостояща повърхност. Става въпрос за пропадаща от хилядолетия низина, а всъщност се издигат двата брода – Средногорието на север и Родопите на юг.

Освен тези две много силни земетресения с магнитуд 7 и по-голям от 1928 година, не са ставали земетресения с магнитуд по-голям от 6, а в последните четири десетилетия, имаме няколко хиляди микроземетресения с магнитуд по-малък от 3 по Рихтер и десетки такива като вчерашното. Като чистотата на тези земетресение в Горнотракийската низина е три-четири години. Последното такова земетресение с магнитуд 4,7 беше на 21 февруари 2018 година. Само че беше в южния борд на Горнотракийската низина към контакта на низината с Родопите, от Пловдив към Асеновград.

Преди десетина години също стана едно земетресение към Крумово, което беше съвсем повърхностно, не като вчерашното с 18 км дълбочина, а с 2-3 километра дълбочина. Тогава се получават разкъсвания на самата повърхност и там изместванията са по-големи и въздействието конкретно на мястото на разкъсването в епицентралната зона са много по-сериозни.

Тогава това беше около Крумово и имаше много сериозна следтрусова поредица с голямо въздействие върху населените места. Това земетресение, което стана вчера, всъщност в следствие пропадането надолу на Горнотракийската низина по наклонено разположения контакт на Средногорието на юг, се получава един механизъм на насоченост на първоначалната сеизмична енергия към Пловдив. Затова в град Пловдив имаше малко по-сериозно въздействие на повърхността.

-Нека да успокоим хората. Очакват ли се още вторични трусове?

-В нито едно от десетината за четири десетилетия земетресения в Горнотракийската низина с подобна сила като вчерашното, не последва по-силно земетресение. Обикновено, както досега, те са последвани от една сериозна серия следтрусови микроземетресения. От вчера имаме над 50 микроземетресения, по-голямата част от тях са регистрирани само на станция Пловдив. Те са с магнитуд около 1 и малко по-голям. Най-силното от всички следтрусове е с магнитуд 2,7 по Рихтер.

-Какви са съветите Ви при земетресения. Какво трябва да бъде първото нещо, което да направим?

Първото нещо е да не мислим какво ще правим като стане земетресението, а превантивно да се подготвим за такова. Известно е в цял свят, че точното време на бъдещите земетресения се познава в изключително редки случаи. Далеч под 1 % са прогнозирани силните земетресения. Затова са известни приблизително къде стават тези земетресения и хората като знаят максималната сила на очакваните в близост земетресения просто ще се подготвят предварително. Добре е да нямат такива лесно подвижни предмети, поставени на етажерки, които лесно да паднат под някакво въздействие.

Сградният фонд трябва да се поддържа в нужната здравина, а не както се оказа в Пловдив много от старите къщи не са поддържани и имаха повреди. Предварителната подготовка е много важна. Трябва да се знае кои са най-здравите места, кои стени са носещи, за да може човек да се присвои до тях и да знае и да има подготовка къде точно да застане. Най-добре, когато стане земетресението, да се застане до някоя много здрава мебел, така че ако нещо падне отгоре тя да поеме удара. Също така е най-добре да се застава под някаква метална рамка, каквато представляват обикновено входните врати, за да може да се стабилизира ако стане много силно земетресение. Най-важното условие човек да не се паникьосва.

Ние твърдим, че засега сме обезопасени в случай на много силно земетресение, което може да има разрушителен ефект върху жилищата на хората, особено в по-новите жилища. В началото на миналия век са станали цели шест такива земетресения, а повторяемостта на тези земетресения е много голяма. Тя е средно на 250 години. Ние приемаме, че в момента нямаме данни за натрупване на големи напрежения, които отново да доведат до такива земетресения.

Напротив те са разхлабени. Считаме, че напрежението е разтоварено за близките десетилетия. Горнотракийската низина е в поредния си епизод стандартна за района сеизмичност, не фонова. Както споменахме, на средно 3-4 години задължително се получава едно такова земетресение без да следва по-силно, което да въздейства върху инфраструктурата.

Не е така за близките сеизмични зони, които имат много по-висока честота, извън нашата страна, но с въздействие. Имат много по-голяма честота на много силните земетресения с магнитуд над 7 и отдавна колегите в Турция очакват земетресение недалеч от Истанбул. Вече в Мраморно море, за разлика от Измирското, в началото века - помните, 1999 и 2000 година имаше две земетресения с магнитуд над 7 и по-голям там, които доведоха до разрушения и до 20 хиляди жертви.

Също така във Вранча в Румъния, която е на стотина километра на север от наша територия. Там сеизмичният източник е на голяма дълбочина и честотата на катастрофалните земетресения е на 30-40 години. Едно то тях беше на 4-ти март 1977 година, когато в Свищов загинаха 125 човека от падането на две големи сгради – общежития и голям жилищен блок.

Интервюто е взето от Теодора Патронова