Два месеца след като излезе от Сливенския затвор, една от т. нар. пловдивски удушвачки - Антония Матева, се съгласи да даде първото си интервю. Майка й Петра Матева отвори едва-едва апартамента, а момичето прие да говори само зад леко открехнатата врата.

На 5 март 2004 г. Антония Матева и приятелката й Мария Драндарова удушиха съученичката си Маргарита Гергененова в дома на 14-годишната тогава Антония. Антония получи първоначално 8-годишна присъда, но след обжалване пред Апелативния съд през юни 2005 г. наказанието й бе намалено на 6,5 г. С 1,5 г. бе стопена и присъдата от 9 г. на приятелката й Мария, която още е в затвора в Сливен.

Пред разследващите двете момичета споделили, че си говорили да убият Маргарита 2-3 месеца по-рано. Връстничката им ги дразнела непрекъснато и им досаждала. Казвали й, че не искат да излизат с нея, но Маргарита смятала, че се шегуват.

В мартенската утрин около 10,30 ч трите приятелки гледали телевизия у Антония. Маргарита заключила на шега Антония и Мария на терасата. Без да иска обаче, с вратата тя затиснала и опашката на котарака на Антония. Ядосаната домакиня блъснала вратата отвън и животинчето се освободило.

Когато влизат в хола, Мария прошепва на Антония: "Ще го направим след малко." После отива при Маргарита и казва, че ще й покаже хватка. Започва да я души, прави знак на Антония да се включи.

Отначало гостенката мисли всичко за шега. Неочаквано обаче двете момичета започват да я стискат все по-силно за врата, събарят я на пода и продължават. Маги рита, вика и драска, за да се спаси, но приятелките й запушват устата с ръка.

Битката продължава около половин час, през който Маргарита повръща. После издъхва. Тя е удряна и с предварително приготвена дървена бухалка.

След убийството момичетата влачат за ръцете и краката трупа до стаята на Антония и два часа се чудят какво да правят. После качват тялото на Маргарита до асансьорната шахта, докато решат. Събличат я и я оставят по бикини, вземат дрехите й. Свалят бижутата й, а мобилния й телефон продават. Дори смятали да запалят трупа на покрива на блока, но го зарязват, увит в чаршаф.

Днес майката на удушеното момиче Маргарита Гергененова - Цветана, е в Швеция, за да не се среща с убийците, с които живееха в един квартал. Има 4-годишна дъщеричка, която нарекла на убитата Маргарита.

 

Антония Матева: Бях малка, все едно друг го е направил

- Антония, как се чувстваш сега навън?

- Идеално. Излязох на 7 декември миналата година. Почти 6 години бях в затвора в Сливен.

- С какво смяташ да се занимаваш?

- Ще изкарам курсове. Всякакви, каквито мога, преди да си намеря работа.

- Търсила ли си работа, откакто излезе?

- Пробвах, обаче видях, че няма да стане без обучение. И смятам да придобия квалификация.

- По какво?

-За барман и сервитьор. Това ме влече засега. Работодателите не вземат хора без опит и документ за умения. Трудно става, особено сега с тази икономическа криза. Лятото може да се пробвам на морето да си намеря работа. Защото в Пловдив е трудно.

- В Сливен завърши ли някакви курсове?

- Да. Имам завършен курс за готвач. Води се първа степен, т.е. за помощник-готвач. Той продължи 3 месеца. За времето, през което бяхме в затвора, се организираха само тези курсове - за готвачи и за начална компютърна грамотност, какъвто завърши Мария. Изкарахме ги в края на присъдата ми - през септември 2009 г.

- В затвора завърши ли средното си образование?

- Да.

- С какъв успех?

- Не помня точно, но е "много добър".

- Кой от изучаваните предмети ти вървеше?

- Честно казано - нито един. Защото училището не е много за мен. Но нямаше как, трябваше да го изкарам.

- С Мария останахте ли близки зад решетките?

- Да. Бяхме заедно през цялото време. Живеехме през по-голямата част от присъдата в една стая. Бяхме отделно от големите. Дори можеше да си сам в стая, но избрахме да сме заедно.

- Имахте ли проблеми с по-големите затворнички?

- Не. Не са ни били, каквото впечатление създават холивудските филми. Надзирателите също не са упражнявали насилие върху нас. Просто си вътре и няма излизане. Само това е разликата. Не може да си с родителите си, да правиш каквото ти се иска - например да излезеш по всяко време. Всички вътре се държаха добре с нас.

- Кога трябва да излезе Мария?

- Не знам. Това зависи от ръководството. Не съм чула да й е променен режимът в лек - сега е на общ. В началото бяхме при строг.

- Чувстваш ли угризения за стореното?

- Да, нормално е. Но се опитвам за забравя и не искам да говоря за това.

- Живееш в един квартал с близките на Маргарита. Виждала ли си ги?

- Не.

- Ако ги срещнеш на улицата, как ще се почувстваш?

- Ужасно. Не искам да го изпитам.

- По различен начин ли мислиш сега за убийството?

- Да, но не само за станалото, а и за всичко.

- Престоят в затвора ли промени мисленето ти, или сама стигна до някакви изводи?

- И престоят донякъде, а и аз самата пораснах. Все пак 5-6 години бях вътре.

- Казват, че в затвора човек става по-голям престъпник?

- Зависи от човека.

- Как се определяш сега?

- Не се чувствам престъпник, а изтърпяла наказанието си и променена. Въпреки че отстрани не знам как изглежда.

- Какво би казала на близките на Маргарита?

- Със "съжалявам" няма как да се върнат нещата. Няма смисъл от думи, защото не мога да ги намеря.

- С Маргарита сте били близки приятелки. Липсва ли ти?

- Мина много време, бях малка. Толкова малка, че щом това е станало... Все едно го е направил друг човек.

- Имаш ли си приятел?

- Не, рано е още.



Източник: в. "24 часа"