"Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище", е пример за политически некоректен израз, тъй като внушава негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници. Поне така е според логиката на чиновниците от Комисията на защита от дискриминацията, която разкритикува остро начина, по който се представят турците в учебниците ни. В такъв случай какво да правим - да изхвърлим Ботев от програмата ли, пита в отговор директорът на издателство "Просвета" Йоана Томова.
Не само турците обаче би следвало да се чувстват дискриминирани според умовете от Комисията. Жената също има от какво да се засегне, ако види начина, по който е представена в родните учебници. А именно - или като сексуален обект, или като домакиня. Всяка жена може сама да си избере кое от двете повече я обижда. Издателите контрират, че няма как със задна дата да се направят народните приказки и песни с по-феминистично звучене. Примерно изразът "мома за женене" няма как да се махне, колкото и обидно да звучи той в ушите на феминистките, пише "Преса".

Действително до края на Деветнайсети век жените са били "разменна монета" - при династически бракове, политически съюзи, дори и сред обикновените фамилии, признават от издателството. Но по тази логика не би трябвало да се преподава и творчеството на Вирджиния Улф, която иначе е една от първите феминистки. Историята, езикът и литературата не могат да бъдат "мръсни тайни" - те са такива, каквито са, твърдят издателите.

Според Комисията трябва да се ревизира и отношението към хомосексуализма, за който са забелязали, че се представя в учебниците ни в отрицателна светлина. Също така в текстове се срещали недопустими според тях думи като "манго" и "негър". 

Засега те нямат отговор на позицията на издателите и тепърва ще се решава дали Ботев ще остане в учебниците, или робството пак ще стане присъствие, жените няма да са "моми за женене", негрите ще станат афроамериканци, а хомосексуализмът ще е нещо прекрасно.