Разтърсваща изповед на бивш любимец от Лаута: Хазартът ми съсипа живота

- Лазаре, от колко години живееш в Англия и как се озова там?

- Какво те накара да емигрираш?

Веднага, още на следващия ден, ме качиха в първия тим. Предложиха ми професионален договор. За съжаление обаче черна котка ми мина път. От Честърфийлд изискаха жълтата ми карта от БФС, но Николай Гигов - босът на Локо (Сф), не ми я даде. Не ме пуснаха и останах без състезателни права.

Така и не успях

- С какво се занимаваш в Лондон?

Но не съм спрял и с футбола. Въпреки, че вече съм на 48 години, не се давам на младите. Чувствам се отлично, във форма съм. С мои приятели създадохме отбор от българчета и участваме в една от местните лиги. Форматът е 6+1. Отборът ни се нарича Палавник. Играем си всеки понеделник. Представяме се много силно. Имаме едно първо място, както и второ и трето. Екстра ни е отборчето.

- В английската столица има доста силна родна футболна колония. Чуваш ли се с някой от бившите си колеги от терена?

- Ходиш ли на мачове в Лондон?

- Разкажи нещо за своето семейство...

- Защо те повлече хазартът?

Направих много глупости в моя живот, но това със залитането по хазарта беше най-голямата. Машинки, ротативки, рулетка... Почти не излизах от игралните зали и казината... Бях още на 28 години. Виках си: "Айде, има още време да поиграя...". Виж обаче какво стана. Още малко, още малко и парите изхвърчаха.

- Кои бяха твоите идоли като дете?

- Кой е първият ти треньор?

Та там половината бяха все национали. Даже трима-четирима бяха играли на световното първенство в Мексико през 1986-а. Пратиха ме в дублиращия отбор. Оттам ме поканиха в Хеброс и заминах за Харманли. Прекрасни два сезона изкарах в бившия тим на Христо Стоичков. Там беше и Валентин Вълчев, с когото се засякохме и на "Лаута".

Хората ме уважаваха,

два пъти ме избраха в Идеалния отбор на "В" групите - 1989 и 1990 г. После преминах в Спартак (Пд), където старши треньор ни беше Георги Попов - Тумби, а негов асистент - Георги Дерменджиев. Опитен тим - Иван Говедаров, Иван Маринов - Чушката, Сашо Радев...През 1991 г. с "гладиаторите" завършихме на второ място в Югоизточната "В" група. Само Нефтохимик ни изпревари и влезе в "Б" група тогава.

- Какво си купи с първата премия от футбола?

- Колко червени картона имаш в кариерата си?

- Драмов беше известен с това, че държеше изключително много на физическата подготовка. Тренировките при него бяха доста тежки...

- Спомняш ли си дебюта в "А" група?

- Правиш паметен дебют и в пловдивското дерби...

- С набиращите скорост "смърфовете" спечели бронзов медал в първенството и игра в турнира за Купата на УЕФА. Какво си спомняш от сблъсъците с френския Оксер (2:2, 1:7) и италианския Лацио (0:2, 0:2)?

В Пловдив ни измъкнаха големите Аян Садъков и Костадин Видолов, за да стигнем до 2:2, но на реванша буквално ни убиха. Не можахме да пипнем топката, смачкаха ни по всички параграфи. За първи път в кариерата ми тогава се почувствах унизен.

- Как се работи с Иван Вуцов?

- Не мислиш ли, че заслужаваше и шанс в националния отбор?

- Спомням си, че по едно време Томас Лафчис много те искаше в Левски...

- През лятото на 1994 г. преминаваш в новия хит на "А" група - Локомотив (Сф), напомпан с парите на богаташа Гигов. Имаше ли как да му откажеш?

Най-добре се чувствах на терена с Диан Ангелов. Той ми беше и най-добрият приятел. Не мога да подмина Диян Петков, Иво Славчев, Митко Васев...Разбирахме се и с вързани очи, както се казва. Вкарах и гол на ЛЕКС (Ловеч) при победата с 4:0. Сега, от дистанцията на времето, отчитам трансфера си в "Надежда" като огромна грешка.

- Защо мислиш така?

аз се оказах с много пари,

Отделно от това получих и тежка контузия в дербито срещу ЦСКА, което спечелихме с 2:0 и то само дни след онова поражение с 0:8 от Левски. Защитник ми влезе грубо, паднах на рамото си. Оказа се, че съм си счупил ръката. Зверски болки, операция, гипс... Дойде и друго нещастие. Заболях и от хепатит. Половин година не можех да играя. Беше истински ад за мен. Полудявах от това бездействие. Сам - една стая. Стоях и изперквах...

Викам си: "Лазаре, стягай се. Кариерата ти отива на кино." Като не играеш става лошо. (мълчи дълго, въздиша). Оттам животът и кариерата ми тръгнаха надолу. Като вземех заплата, отивах право в казиното, на машинките. Подведох се по лоши работи. Нямах акъл в главата, разбираш ли ме? Нямах акъл. Нямах и човек до себе си, който да ме предпазва от казана, който да ми обяснява, че греша и че това е лош път, по който съм поел... Не ползвах и услугите на личен мениджър, въпреки че навремето доста хора ми предлагаха. Това ми е било грешката. Ама го отчитам чак сега - 20 и кусур години по-късно.

- Многото пари развалят човека, така ли?

- Защо се върна в Локо (Пд)?

- Защо постъпи така?

Кошмарите от миналото вече са зад гърба ми. Хазартът е лошо нещо, брат. Вече го забравих и него. Като нов човек съм. Вече съм се променил и няма никога да повторя старите грешки. Само да сме живи и здрави. Това е най-важното.

- Коя е най-голямата сума, която си профуквал?

Източник: Милен Димитров, в-к "Шоу"