Изборите не са приключили. Един съд се занимава с болката на Славчо Атанасов. Но това е важно за Пловдив, колкото ланшния сняг. Друг въпрос е, че тази болка ще го стяга за гърлото до 2019 година. Пловдив не се интересува от подобни терзания.

Георги Титюков също безпокои съда с претенциите си, но той се бори единствено за четвърти съветник в местния парламент и нищо повече. И тази битка трябва да бъде насърчена, защото е срещу деветия общински съветник на патриотите. Ако спечели, Титюков ще свие с една бройка групата на Славчо. Същият Славчо, който твърди, че са го измамили. Първо през 2011 година и сега отново.

Борбата на Атанасов няма никакво отношение към 2019-а. Тя е за да не го стяга гърлото още четири години. Борба, чиято основна цел е да оправдае поражението му. Това е имиджова битка за фасона на едно лице, което се оказа лицето на ветрилото. Затова е крайно неуместно да продължаваме да го дъвчем, ако самият той не се натиска да бъде дъвкан. Ако случайно изскочи отнякъде и поиска отново да спасява Пловдив, хубаво е да го пернем през устата. Да, да го пернем, защото става дума за кожата на този град.   

По-лесно е да се пренесем през 2019 година и да усетим вдъхновението на един град, отколкото да сме в плен на нечия болка. Стига сме се занимавали с болките на хора, останали в своя мъртъв град - там ще приключи и политическото им съществуване.

Претенциите на падналите би трябвало да са на изчерпване. Преди 1 ноември и малко след това част от тях бяха удовлетворени. По бузите ще останат следите от шамарите. Болка ще има, но това е неизбежно.

Залогът на сражението беше изключително висок- какъв ще е Пловдив през 2019 година. Затова падналите трябва да са по-сдържани и по-усмихнати. Другото е проява на лошо политическо възпитание.

През 2019 година Пловдив ще е културна столица на Европа. Ще има нови булеварди - Коматевско шосе, "Васил Априлов , "Руски", "Северен". Ще има нов централен площад и обновена сграда на бившия партиен дом. Ще има поне един завършен стадион.

Но и тогава за някои ще е лесно да твърдят, че Пловдив има кмет, но не и пловдивчани. Защото пак ще е време за избори. Защото те свикнаха да получават всичко на тепсия и политиците да се лигавят с тях, вместо да се борят за онова,което получиха и ще получават.

Затова съдебната битка на Титюков е по-важна и значима от битката на Атанасов. Ако не вярвате, сравнете Пловдив 2011 с Пловдив 2019.