В събота привечер след мача на "Лаута" между Локо и Лудогорец станаха ясни няколко неща. Локомотив притежава хъс за игра и непримиримост, типични по-скоро за отборите от Острова. Локомотив има публика, която може да вдигне от гроба и мъртвец и която за разлика от някои други публики не желае победата на всяка цена. Стана ясно обаче и друго - Локомотив няма лоби в БФС. А също и чисто футболни аргументи, чрез които може да се противопостави успешно на силните на деня. Повече от очевидна е липсата на поне още един качествен халф, който умее да разиграва топката и да даде решаващия пас, когато това е нужно. Както и да внесе така необходимото спокойствие в средата на терена, умело задържайки коженото кълбо. Видя се, че в големи периоди от мача домакините бяха доста далече от понятието "модерен футбол" - игра на скорост, с едно докосване, с много движение по целия терен, със заучени комбинации и избистрена стратегия. За това обаче са нужни качествени изпълнители, с които в момента "смърфовете" не разполагат. Основните заплахи за Чворович идваха след еднообразни и балонни изсипвания на топката в наказателното поле на "зелените", а това прави този Локомотив твърде лесно предвидим.
В защита нещата също не са цветущи - рядко, много рядко гостуващ отбор е вкарвал 5 на "Лаута", пък бил той и действащият шампион и носител на Купата на България.
Кирил Котев сякаш не е онзи футболист, който беше преди години, дясната част от защитата също изглежда несигурна. В нападение надеждата остава в навлизането във форма на
Атанас Курдов или намирането на още един качествен нападател. Старши треньорът
Емил Велев наистина прави чудеса и изстисква дори повече от максимума на играчите, с които разполага. Мотивира ги, нахъсва ги, иска от тях да се надиграват с най-добрите. Но дали това е в обсега на техните възможности? Дали сегашният потенциал на "материала" ще позволи на Локо да заеме онова място, което му се полага. А именно - сред най-добрите?
В България изключително рядко можем да видим отбор, който не спира да търси гола дори при 1:4, и то срещу шампиона и лидера в първенството. Още по-рядко срещана пък у нас е картината, при която местният отбор губи, но целият стадион ентусиазирано пее, подкрепя любимците си и след мача дори създава усещането, че победата е тяхна.
Това обаче не е достатъчно. С изключиние на 3-4 футболисти, останалото в лагера на "черно-белите" като чисто футболи достойнства е повече от притеснително. Да, Локомотив не загуби в първите 4 кръга. Но мачовете на истината тепърва предстоят. Загубата във Враца ще подейства стимулиращо на противниците на Локо. "Щом този "разграден двор" Ботев Враца ги би, защо ние да не успеем?"
Предстоящите два мача - срещу Етър във Велико Търново и със Славия в Пловдив могат да се окажат съдбоносни за "смърфовете". Минимумът от тях би трябвало да е поне 3 точки. Всичко останало с оглед на нелеката програма до края на есента ще прати отбора в зоната на изпадащите, ще разколебае неопитните младоци на "черно-белите" и несъмнено ще засили и без това нелипсващото напрежение на "Лаута". За справка - плаката на агитката срещу Наско Узунов и безпрецедентните и никому ненужни точно в този момент изпълнения с детектора на лъжата.
Има ли бъдеще този Локомотив точно в този си вид - това се питат част от привържениците. Дали новият собственик на Локо
Веселин Марешки все пак не трябваше да се опита да задържи поне още 2-ма от класните футболисти на отбора, които бяха в основата на миналогодишните успехи, и по този начин да гарантира най-малкото едно минимално спокойствие и сигурност, които заслужават както безкрайно верните фенове на Локо, така и самите млади играчи, които можеха само да спечелят от присъствието на терена на един
Здравко Лазаров например?
Дали налаганата нова политика на "Лаута", залагаща единствено на колектива и отборния дух без изявени индивидуалности, ще бъде печеливша, или по-скоро ще потвърди старото правило, че качествен футбол се прави с пари. А когато това не е достатъчно - и с много пари. Вие как мислите, господин Марешки?