В събота привечер след мача на "Лаута" между Локо и Лудогорец станаха ясни няколко неща. Локомотив притежава хъс за игра и непримиримост, типични по-скоро за отборите от Острова. Локомотив има публика, която може да вдигне от гроба и мъртвец и която за разлика от някои други публики не желае победата на всяка цена. Стана ясно обаче и друго - Локомотив няма лоби в БФС. А също и чисто футболни аргументи, чрез които може да се противопостави успешно на силните на деня. Повече от очевидна е липсата на поне още един качествен халф, който умее да разиграва топката и да даде решаващия пас, когато това е нужно. Както и да внесе така необходимото спокойствие в средата на терена, умело задържайки коженото кълбо. Видя се, че в големи периоди от мача домакините бяха доста далече от понятието "модерен футбол" - игра на скорост, с едно докосване, с много движение по целия терен, със заучени комбинации и избистрена стратегия. За това обаче са нужни качествени изпълнители, с които в момента "смърфовете" не разполагат. Основните заплахи за Чворович идваха след еднообразни и балонни изсипвания на топката в наказателното поле на "зелените", а това прави този Локомотив твърде лесно предвидим.
В България изключително рядко можем да видим отбор, който не спира да търси гола дори при 1:4, и то срещу шампиона и лидера в първенството. Още по-рядко срещана пък у нас е картината, при която местният отбор губи, но целият стадион ентусиазирано пее, подкрепя любимците си и след мача дори създава усещането, че победата е тяхна.
Източник: Васил Динев