Град в Пловдивска област има двоен празник днес

Община Първомай отбелязва днес двоен празник - празник на града и майски културни празници. Честването ще започне с празнично слово на кмета Николай Митков. Той ще връчи Знака на града на отличили се фирми от района.

По-късно с церемония ще бъде запален огънят на "53-те майски културни тържества- Първомай 2026". Специално за празника на сцената ще излязат тримата български тенори - Георги Петров, Борис Луков и Веселин Вачев.

Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив. До 31 януари 1894 година носи името Хаджѝ Елѐс, а до 5 януари 1946 година се казва Борѝсовград (наречен е на цар Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г.). Първомай се намира в област Пловдив и е в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Градът е административен център на община Първомай. Притежава развита лека промишленост.

География

Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са чернозем (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми.

Почвено-климатичните и хидроложките условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по-малки рекички, които се вливат в тях. Има изградени два язовира от национално значение – "Брягово“ и "Езерово“, както и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река.

Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.

През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истанбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газостанции.

Автомагистрала "Марица“ минава в близост до Първомай.

История

Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик. Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по-стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г.

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селището – дотогава в Османската империя с име Хаджи Елес, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.

Според Музея на образованието в Първомай първото училище е било изградено през 1836 г. Първи учител е поп Никола, който, освен обучението на учениците, извършва в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. е изграден и олтар, сградата е официално призната и осветена като църковен храм – запазената и до днес църква "Свети Димитър“.

1873 г. се открива официално железопътната линия от Търново-Сеймен до Белово.

Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозът е, че жп линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), но местните дервентци отклоняват предложението, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници, първенец от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите.

За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия. Разкрит е и околийски съд (1879 г.). Открита е пощенска станция на 1 януари 1881 г.

1882 г. е построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. – и първата градска амбулатория.

1884 г. първото кредитно учреждение – земеделска каса, прераснала по-късно в клон на БЗКБ.

На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По начинание на местните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след бурен митинг и молебен. Инициативата е приета от централната власт и е одобрена с указ на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 г.