Асеновград поднесе цветя пред паметната плоча на Паисий Хилендарски

Заместник-кметът по хуманитарни дейности в община Асеновград инженер Петър Петров присъства на поклонението в памет на Паисий Хилендарски. На днешния 19-ти юни се отбелязва годишнина от написването на "История славянобългарска“. Предполага се, че тя е създадена в между 1760 г. – 1762 г., като няма съвсем точни данни за това. Венци и цветя пред паметната плоча на Паисий Хилендарски поднесоха община Асеновград, Общински съвет – Асеновград, общественици и граждани. Програмата започна с рецитал на Виктория Стефанова, която изрецитира част от Паисиевата "История славянобългарска“. Слово за живота и делото на Паисий Хилендарски пред присъстващите произнесе директорът на Исторически музей – Асеновград Иван Дуков.

Той разказа, че се предполага, че великият българин е дошъл от самоковска епархия в Хилендарския манастир. По-късно житията сочат, че един от братята на Паисий е бил игумен на Светата обител. ¼ от десетилетието е изминала в търсене на конкретна и точна информация за него. Редица градове и села все още претендират за това, че са родно място на Паисий Хилендарски. Относно биографията му се знае, че той е най-малкият от общо 3-ма братя, като не се знае дали имат сестри. Иван Дуков посочи, че светецът е намерил точният път, по който посланието му да достигне до немалък кръг от хора, като не адресира историята си към високопоставени лица. А напротив. Тайната на въздействието й не е в самото написване. Най-важно е, че той намира почва, на която да посее семето на знанието и разпространението й да даде резултат. Паисий е разбрал как и на кого да предостави своя препис, за да бъде издаден и да достигне до обикновените хора.

Националната идея на "История славянобългарска“, по думите на директорът на Историческия музей в Асеновград, има 3 компонента. "Да имаме общ език, да имаме общо минало и да имаме общи обичаи и нрави. Без тези 3 елемента нито 1 общество не може да бъде народ. Няма да има нация“, каза Дуков в словото си. И допълни, че Паисий Хилендарски сам пише, че не е учил граматика. Точно това е доказателство, че дори обикновеният човек, ако има желание, би могъл да постигне много в живота си. Интересен факт, който се знае със сигурност за Паисий Хилендарски е, че той е имал собствен печат. Това не е било обичайно за много хора от неговото време. "Той е една от ярките личности на съвремието си“, каза в заключение Иван Дуков.