Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с  Костадин Кисьов, директор на РАМ Пловдив за новостите в археологическите дейности при "Златния град на древните траки" в село Васил Левски.

Правителството отпусна допълнително пари за археологически проучвания. В тях са предвидени и средства за обекта при село Васил Левски, нали така?

Да, тази година с постановление на Министерски съвет, извън програмата на Министерство на културата, допълнителни седем обекта са с целево финансиране, между които е и Тракийският селищен център при село Васил Левски. В момента осъществяваме проучвания.

За какво ще послужат тези пари и колко са те? Дали ще ви стигнат за всичко, което сте планували за сезона?

Парите ще стигнат при всички случаи, може и да останат. Въпросът е, че поради технически и организационни причини те бяха отпуснати доста късно – в края на август, и на практика ние започнахме археологическите разкопки от 1 септември.

Вече един месец приблизително сме на терен и извършваме археологическите проучвания, т.е. продължаваме археологическите проучвания на обекта, който в укрепената част е около 3000 квадратни метра, т.е. 3 дка. обща площ на самото селище. Неукрепената и укрепената част са към 30 дка. Ние проучваме главно укрепената част - това е този сектор, около който има изградена крепостна стена. И продължаваме тази година проучването на втора сграда, която беше открита миналата година. Миналата година ние проучихме половината от нея и сега  продължаваме до разкриването на цялата сграда.

Тук трябва да отбележа, че всъщност това е един от най-ранните тракийски обекти в България с такова монументално строителство от VI-V в. пр. Хр. Аз го свързвам с първите одриски владетели, които са управлявали тази територия, включително и територията на Филипопол.

Така че обектът, от научна гледна точка е много интересен. За съжаление не е атрактивен, тъй като строителството от този ранен период, от VI-V в. пр. Хр., в Тракия е почти непознато, малко познато е и не са изяснени всички аспекти.

На практика, тези двете сгради – тази, която открихме предишните две години, и тази, която сега разкриваме, са с квадратна форма, с размери 7х7 метра. Имали са монументални стени, с широчина 1,30-1,40 м, като стените са изградени от речни камъни, споени с пясъчно-глинен разтвор. Самите постройки са били високи около 4 м – поне от разливите, които откриваме. Те са съборени тези две сгради и от разлива на самите стени, след като са паднали. Има такава формула, по която изчисляваме, спомената още от времето на Витрувий.

Установяваме, че около 4 м приблизително са били високи сградите. Пак казвам, това е монументално строителство, нехарактерно за културата на Тракия от този период. И двете сгради са били с дървени покриви, покрити с много големи керемиди, които са два вида – плоски, т.нар. коринтски керемиди, и лаконски, извити керемиди, които са много впечатляващи поради размера си. Плоските керемиди са с размери 70 х 50 см – много големи, изработени и изпечени много качествено и изключително здрави, с покритие, което е трислойно, което също не е характерно за строителството на Тракия през този период. Външната част на всички керемиди, която е подложена на атмосферни влияния, е обработена с червена ангоба, допълнително с фирнис, запечатвани са със златист лак най-отгоре.

Над входовете на тези две сгради ние открихме, съвсем естествено на кота нула на терена, тъй като пак повтарям, сградите са разрушени в миналото, че почти всички квадри от строителството са изнесени за построяване на къщи в селото. Много преди това, по време на Средновековието и в Късната античност – V-ІV в., тук е имало селище в близост и още от тогава се използва този строителен материал. Така че от самите самите стени, които са били издигнати от квадри, големи блокове, оформени като паралелепипед, много малко откриваме, тъй като всичко останало от ІV в. сл. Хр. до 30-те години на нашия век е окрадено.

Но тук трябва да отбележим, че тези сгради на върха са били украсени в четирите ъгъла и отделно над самия вход с едни монументални каменни архитрави, които са с много големи размери. Централният архитрав тежи някъде към 300-350 кг, ъгловите са около 200 - 250 кг. Т.е. тук, пак казвам, е имало едно монументално строителство – две монументални сгради, на които освен всичко друго, стените вътре също са монументални, украсата е монументална, каменна, керемидените покрови, тъй като миналата година открихме и глинени акротерии – това са завършеците на керемидите, на крайните керемиди, са под формата на животни, на медузи, на такива митологични същества. Т.е. това са били две сгради, много импозантни. 

В археологията, както се шегуваме, се разбира последния ден точно какво си открил, но на този етап от проучването аз ги интерпретирам като храмови постройки, тъй като вътре подовете и на двете сгради са измазани, т.е. подовете са изградени под формата на глинени обмазки с дебелина 4-5 см, които след това са опалени и се получава един много добър глинен под.

Ние все още не сме вдигнали керемидения покрив на втората сграда, т.е. мога да очаквам, че под него ще имаме вече и находки, отделни, единични находки, които ще покажат дали наистина сградата е имала култова функция.

Но по всичко личи, че това е бил луксозен град, от рода на столица, някъде бяхте казали, град на тракийски владетел?

Да. Аз затова акцентирам на начина на строителството, на строителните техники, на начина на изграждане, на декорация на покривите. Всичко това не е характерно за тракийските градове през този период и по-късно.

То е характерно за строителството на такива сгради в гръцките колонии, елинските колонии и главно за тези големи градски центрове, където се строят такива сгради. Тази украса и този начин на строителство, т.е. да се украсяват сградите, не се е практикувало, когато се изграждат обикновените постройки, които служат за живеене, като къщи. А само, когато се изгражда някоя обществена сграда, свързана главно с религията, като храмовете в случая.

За съжаление, все още нямаме намерени надписи, да речем, или някоя друга находка, с която да можем да кажем тези два храма с кое божество са свързани, но смятам, че по-нататък ще имаме и този шанс.

А евентуално предположение за кой владетел става въпрос?

Същата работа се отнася и за владетеля. Просто го свързвам с ранните владетели, т.е. с Терес І, за който от писмените извори знаем, че е бил първият тракийски  владетел, който е основал Одриска династия. И е живял именно по това време, от когато се датират тези двете постройки с археологическите материали.

Затова правя този хронологически паралел в исторически аспект между времето на Терес І и строителството на тези два храма.

А каква ще е съдбата на този археологически обект, като приключите с проучването? Докога ще продължите с разкопките?

Ние всъщност ще приключим разкопките някъде до 15 септември, според условията на договора с Министерството.

Окончателно ли, или говорим за сезона?

Не, говорим за сезона. След което ще бъде извършена полева консервация. Ще се замрази обекта – това, което става всяка година. И догодина вече, в зависимост от финансирането, ще продължим на по-голям периметър или на по-малък. Но хубавото е – това трябва да го кажа също така, че тази година, благодарение на Община Карлово, ни отпуснаха допълнителни средства, но те бяха главно за инфраструктурата в обекта. Защото ние от близо 20-25 години към този обект всичко носим на ръка, на разстояние 2-3 км.

Да, обектът е нависоко, далеч от пътя. Аз съм ходила, наистина е неудобно.

Да, все едно, че правиш туризъм. И тази година, благодарение на финансите на Община Карлово, успяхме да прокараме път. И до самия обект вече се стига с автомобил. Тъй като това е национален обект, има определени граници и режими, в тази част, в охраняваната зона при границите на обекта също изградихме ограда, т.е. да бъде защитена срещу набези от животни главно, от стада и всички други условия, които са необходими за провеждането на едни нормални разкопки. Така че това е благодарение на помощта на Община Карлово, което пък ни даде възможност да имаме повече средства освен тези, отпуснати от Министерски съвет, за да можем да правим повече разкопки на самия терен. Примерно, миналата и по-миналата година ние разкриваме по един-два квадрата. Тази година разкриваме площ от близо 150 квадрата, благодарение на по-голямото финансиране.

Но моят въпрос беше дали след това ще бъде експонирано това място, или ще се зарива?

Да, да. Идеята е точно тази. Ние от началото на проучването досега сме разкрили около 300 метра от крепостната стена. Сега, в момента, тя е завита и е консервирана. Сградата, т.е. първата храмова постройка, също е временно консервирана, но след като ние проучим укрепената част, всичко това ще бъде реставрирано, консервирано и социализирано. Тъй като целият строителен материал, който го откриваме, го съхраняваме - ще има и анастилоза, т.е. това, което е открито, в бъдеше ще се вдигне, доколкото позволява обективната реставрация. Така че обектът ще бъде експониран и това е идеята и на самата община, и на самото министерство.

А можете ли да ни припомните кога за първи път открихте този обект?

Да, през 1996 г. този обект го открих аз и покойният Мечислав Домарадски от Националния археологически институт. Двамата заедно на практика го открихме този обект и проучванията започнаха от тогава. 

Но тъй като това е преди много време, самите археологически проучвания в много големи периоди не бяха провеждани поради липсата на средства.

Така че, ако имаме един 25-годишен период, от него са работени не повече от 6-7 години.

А имаше ли там следи от иманярски набези, както обикновено?

То винаги има, но тук този обект по отношение на иманярството е защитен, защото самите структури, т.е. останките от градежите, се намират на дълбочина до 1,5 м.

Т.е. те не могат да достигнат до тях с никаква техника, освен да работят с багери, но такова нещо досега не е случило. Това е обект, който ще се проучва всяка година именно с тази цел – да се проучи, да се експонира и да се превърне в туристически обект.

Самата община Карлово, начело с кмета Кабаиванов започнаха да подготвят и проект по отношение на инфраструктурата, по който да се търси финансиране, за да може този път, който ние сега го пуснахме и на този етап обслужва разкопките, в един момент да се пригоди за туристи. Той не е далеч от централния път, така че и пеша може да се идва. Идеята е в бъдеще обектът да бъде експониран.

А нови находки има ли там? Или просто откривате само градежите?

От тази година не. Но имаме много интересни находки от годините назад. И всичко е свързано главно с импорт от елинските колонии, което показва още веднъж, че тук е живял някой тракийски владетел, който е поддържал търговски и политически контакти с основните търговски и политически центрове от Средиземноморието.

Имаме амфори за зехтин – не цели, останки от амфори за зехтин, за вино от остров Тасос, за вино от остров Самос. Вносни стъклени накити от Балтийския район, голямо количество украсена елинска керамика от Атина. Т.е. това са находки, които показват много интензивни политически и търговски връзки, и то в един много ранен период – тук говорим за VІ в. пр. н.е. и едно импозантно строителство.