Графитът, който преди половин година, възхити всички пловдивчани и гости на града, бе заменен с рекламна безвкусна рисунка.

В края на октомври 2024 година на графити артистите им бяха нужни 4 дни да реновират рисунката на сградата до Археологическия подлез и да я направят визуален шедьовър. Предходната му визия изобразяваше по оригинален начин Античния театър на Пловдив с тепетата и Хисар капия в Стария град заедно с калдъръма.

Първият графит изписваше "Пловдив“ с внушителни букви и ни връщаше към античността. Мраморните руини, величествените колони, старите възрожденски къщи, цветята, лястовицата. Този визуален шедьовър не просто украсяваше.Той ни напомняше, че живеем в град, който не просто съществува, а носи дух, памет и идентичност, какъвто е и девизът му "Древен и вечен".

За съжаление всички красиви неща в живота са кратки и за тях остава само хубав спомен. На това място вече се разказва друга история - кичозна, ярка и рекламна. 

Гумена патка с шапка настрани и с пикселизирани очила вече "радва" пловдивчани. 

Графитът е лишен от душа и не казва нищо за Пловдив, освен че и тук маркетингът си е опънал платното. Стената е била продадена на най-наддаващия, а изкуството – изгонено и хвърлено в кофата.

Пловдив отново е в рисунката, но този път не като столица на културата, а като столица на фастфуда и крещящия кич.

Някъде в ълъга се прокрадва балонче с надпис "Обичам Пловдив" и в другия край е сбутан Античният театър. 

Разликата между двете творби е разликата между "култура“ и "реклама“. Между "ще си го снимам, защото ме докосна“ и "ще си го снимам, защото е странно“. Графитът, който можеше да разказва, избра да продава.

Според Вас кой графит ще остане във времето? Жълтата патка или Пловдив?