В Пловдив хората си правят дълги разходки по главната улица. Незабързаната атмосфера е типична за лежерния характер на този град, който е един от най-старите в Европа, пише в свой материал британският вестник The Guardian. И продължава: "Спокойствието, в комбинация с достъпните цени и разширяващия се IT сектор, привличат нов тип граждани в Пловдив - млади българи, завърнали се от чужбина, след като са били развенчани илюзиите им за живота там.
25-годишната Мария Станчева се мести с майка си във Великобритания в търсене на финансова сигурност. Преди 10 години българите зад граница можеха да издържат семействата си с една заплата. Днес политически процеси като Brexit и променящата се икономическа ситуация прави чуждите столици по-малко привлекателни. Това със сигурност е вярно за Станчева, която учи международни отношения и човешки ресурси в Кардиф, но когато завършва, не успява да си намери работа.
След като посещава кариерно изложение на Острова, осъзнава, че уменията ѝ са необходими... в България. Сега е специалист по наемането на нови кадри за аутсорсинг компанията "60К". "Заплатата ми е ниска, но стандартът ми на живот е по-добър тук", споделя тя. По думите ѝ за българите тревата невинаги е по-зелена в чужбина. "Сблъскваме се с много предизвикателства и несигурност. Brexit може да направи нещата по-лоши за българите във Великобритания".
Огромна част от населението на България се е стопила през последните 20 години, сочат данни на Националния статистически институт. Прогнозите са, че до 2050 г. хората ще са намалели с още една четвърт.
Две трети от тези загуби се дължат на емиграцията, а оставащата една трета на ниската раждаемост. През 2017 г. 31 586 българи са променили настоящия си адрес с такъв в чужбина. Всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години. Най-популярните дестинации за българите са Германия (22%), Великобритания (16,3%) и Испания (12,2%).
Но в Пловдив, вторият по големина град в България, новодошлите са надхвърлили напусналите през 2017 г., противно на националната тенденция. Данните от администрацията на кмета
Иван Тотев показват 7% ръст в населението на възраст 20 - 29 г.
"Обръщаме процеса на изтичане на мозъци, като предлагаме на младите българи начин на живот, който не могат да си позволят в чужбина", казва Светослав Брайков, регионален мениджър на "60К". "Хората все още напускат България, но преди не се връщаха".
Компанията дава работа на 1550 души в София, столицата на България, и в Пловдив, и предлага заетост на студенти и току-що завършили в началото на кариерата им. Таргетът ѝ са и специалисти, завърнали се от чужбина.
По традиция най-големият работодател в Пловдив е производственият сектор, но след като градът започна да се превръща в европейски хъб за градско развитие, IT секторът и по-високите му заплати заемат първото място. Аутсорсинг фирмите също се опитват да превърнат мястото в дигитален център, подобно на Талин в Естония.
Не само Brexit мотивира завръщането на младите. "Възползваме се от нестабилността в Европа и от икономическите проблеми в държави като Испания и Гърция", казва кметът Тотев.
Пловдив е малък град с население 345 000 души, което може би е в негов плюс. Инвеститорите описват София като пренаселена и с твърде много конкуренция. През 2017 г. трудовият пазар в Пловдив и околността нарастна с 38 000 души - повече, отколкото всеки друг регион в страната.
Но не всички са убедени, че градът минава през ренесанс. Критиците твърдят, че общинската администрация променя данните, за да обрисува по-добра картина.
Някои са и разочаровани, че проектите са променили модния творчески квартал "Капана". Местните казват, че вместо да инвестира в артистите, направили квартала известен, властта подкрепя комерсиални магазини и барове, за да привличат туристи, убивайки специфичната атмосфера.
Междувременно, животът в Пловдив продължава със същото спокойно темпо. Пиейки вино в бар в центъра, 30-годишният мениджър Иван Джаферов се шегува за пловдивската философия "айляк". За българите това означава да не се бърза безсмислено - ако има работа за вършене, тя може и да се отложи. Населението на града може и да расте, но този мироглед едва ли ще се промени".