Защо къщата на търговеца Георги Мавриди в Стария град Пловдив носи името на Ламартин разказва в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" екскурзоводът Вангел Илиев.
"По принцип къща Ламартин за мен винаги е била много интересна поради факта, че тя не носи името на нейния собственик. Това е било нещо изключително важно за къщите на Стария град – те са носели имената на своите собственици. А собственик на къщата е бил Георги Мавриди", разказа Илиев.
Къщата е строена в периода 1829-1830 г., но тя остава в историята на Пловдив с едно посещение на големия поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин.
"На връщане от voyage to the Orient – пътешествието към Ориента Ламартин отсяда в Пловдив в рамките на три дни. Случайност или не, той среща богатия търговец Георги Мавриди на улицата. Той го догонва, потупва го по рамото и разговорът между тях е бил на италиански език. И той го кани да отседне като негов почтен гост в къщата "Мавриди“.
Това се случва на 2 август 1833 г.. Така, в рамките на три дни в къщата се изреждат много личности от града, за да се запознаят, да срещнат поета, да го разпитат. Първите данни, които ние имаме за това посещение са свързани с Мъжкия френски колеж "Свети Августин“. В началото на ХХ век преподавателите от този колеж са тези, които са били едни много ревностни изследователи на живота на Ламартин.
Един от тях е този, който е превеждал, той е публикувал изключително много статии за това посещение във Франция, както и в България. Също така те са били причината да се организира шествие през 1923 г. Представете си училища, гимназии, Девическата гимназия в Пловдив заедно с този колеж, Мъжкия френски колеж, всички заедно тръгват на шествие по главната улица на Пловдив и стигат до къщата, където е отседнал Ламартин.
И оттогава всъщност, за веки веков до ден днешен, всички забравят за Георги Мавриди, никой вече не казва къща "Мавриди“. Тя си става официално т.нар. къща "Ламартин“ или Ламартиновата къща. През 1960 г. тя отваря врати за посетители като музей, където стаята, в която е нощувал Ламартин, е превърната в мемориална стая, в която са изложени негови портрети, записки и преводи от неговия престой", добави Илиев.
Това, което е интересно на посетителите е, че Ламартин, в своите записки по време на престоя си, е търсил винаги допирни точки с другите култури и с другите цивилизации. Например, счита се, че в тези записки той намира общо между българската носия и т.нар. швейцарски традиционни облекла като цвят, като цветова гама – червеното и бялото, които присъстват при нас, както и при тях.
Интересно е още, че самата къща е реставрира, а през 1978 г. тя става база на Съюза на българските писатели. През 1980 г. има страхотна публикация за къщата в "Пари Мач“, което е едно от най-големите до ден днешен френски издания за култура и опазване на културното наследство.
"Така къщата си остава до ден днешен като къща "Ламартин“, а реално той всъщност е прекарал числом и словом три дни в тази къща. В разговори с туристи – това би било любопитно и за вашите слушатели, най-вече с френскоговорящите ние сме си говорили, че Ламартин е имал тази тактика да симулира малко болест или нещо подобно, за да може да остане възможно най-дълго там, където е. Той не е отсядал само в "Ламартин“, между другото. Тя е единствената оцеляла къща. Счита се, че по времето на този си престой в Пловдив той е ходил на гости и на други хора, те са го канили също съответно.
Друг интересен факт е, че той е бил първият френски дипломат, който се застъпва за българското общество. Той е казал, още по време на престоя си, че българинът и България сме готови и сме достойни да получим нашата свобода и да бъдем свободна държава. Неговата политическа кариера реално започва оттук. При неговото посещение в Пловдив с него са били 60 конника. И както знаем, по-късно в живота си той става министър на външните работи на Франция. Така, че ние може да кажем, че малко или много, имаме някаква заслуга за неговата политическа кариера, защото той е вдишвал от нашия въздух и наистина е бил искрен в застъпването си за българския народ", добави екскурзоводът Вангел Илиев.