Заради началото на Втората световна война обаче плановете му се провалят. Така вместо да започне нов строеж на почистеното дворно място, той прави частичен ремонт на съществуващата сграда.
През 1948 г. джамията е отчуждена и превърната в склад от държавата, а по-късно е реституирана на наследниците на Грозлеков. Те започват ремонт по проект, утвърден от Националния институт за паметниците на културата, като превръщат джамията в ресторант. Възстановяват фасадата, поставят реплика на оригиналния полилей, правят ВиК-инсталации и настилки.
Междувременно имотът става собственост на наследницата на Павел Грозлеков - Искра Грозлекова, която живее в Германия. Нейната майка прехвърля и идеална част от него на Димитър Кацаров.
Дълги години джамията е стопанисвана от италианеца Лино Тонан, който отваря ресторант в нея. Преди 5 г. чужденецът бяга от България. За него е издадена европейска заповед за арест, тъй като през 2009 г. у нас е осъден на 4 г. затвор за неплатени над 2 млн. лв. данъци.
В края на 90-те години на ХХ век пловдивското мюфтийство завежда дело срещу общината, за да си върне собствеността върху имота. Съдът обаче отхвърля иска.
Преди време отново бе заведено дело за собствеността върху джамията. То бе прекратено, тъй като веднъж вече съдът се е произнесъл по казуса, каза адвокат Красимир Руев, който защитава интересите на Главното мюфтийство.
Междувременно джамията работи като гръцки ресторант. Сега наследниците са решили да се освободят от имота, като го продадат.