Снимка на Пловдив от 1932 г. показва, че тепетата са били доста различни отсега

Доста интересна снимка на Пловдив от въздуха от 1932 година пресъздава Пловдив отгоре. Във фейсбук групата “Акция фото Пловдивъ" е показан как градът е изглеждал, видя Plovdiv24.bg. 

“Твърде интересна снимка от въздуха от 1932 г. Погледнете хълмовете!", съветва Пламен Кочев.

От снимката ясно личи, че тепетата на Пловдив са оголени скали, без дървета, алеи и места за отдих, каквито всъщност се обособяват по-късно при тяхното облагородяване от пловдивчани през 1933, начело с кмета Божидар Здравков.

В миналото част от хълмовете са използвани за разкриване на каменни кариери. Вследствие на експлоатацията Марково тепе и хълмът Каменица са напълно разрушени. Силно засегнато от такива дейности е и Джендем тепе. В неговите южни склонове през 1907 година дружество “Изида" започва добив на сиенит, който продължава до 1932 година. 

Тогава каменоломните дружества кандидатстват за нови 50-годишни концесии за добив. Кметът Божидар Здравков, общинските съветници в Пловдив предприемат действия по спиране на тяхното ликвидиране.

Всъщност още през 1924 г. има решение на Общинския съвет за "немедленно залесяване на тепетата и превръщането им в паркове. От това се възползва кметът Здравков и се противопоставя на частните интереси. Така на свое заседание от 25 юли 1933 г. Общинският съвет единодушно взима решение да се закрият всички кариери по тепетата и те да се залесят.

Първият опит за допълнително залесяване на Джендем тепе (Младежкия хълм) е планирано и осъществено от Люсиен Шевалас през 1897 още преди отварянето на кариерите, но безводието проваля проекта и така в значителна степен се запазва екосистемата. 

Построяването на водопровод и път допринасят за успешното благоустрояване и озеленяване с декоративна растителност и в крайна сметка променят характера на живата среда. 

Същият ефект имат благоустройствените мероприятия и на другите тепета, като особено силно е засегнат източният склон на Хълма на освободителите.

Последствията от експлоатацията са толкова трайни, че се изразяват в допълнителна напуканост на скалите, която причинява срутища. Последното от тях през 1994 – 1995 година, е с особено големи размери.