Двама анестезиолози се прибират от Африка и отварят кафене в Асеновград след близо 30 години на Черния континент. В родината на бушмените - Ботсвана, Дарена и Крикор стигат до завеждащи отделения в частна болница. Както казват самите те - едно време приспиват хората, а днес ги будят с усмивка в подножието на Асеновата крепост, предава
Bulgaria On Air за рубликата "Завърналите се".
"Заминах 1996 година от България, бях на разпределение в Кнежа. Изкарах 6 години, държах да взема специалност и разбрах, че България няма да бъде държавата, в която ще работя, защото нещата бяха много трудни. 1995 година се сдобих с виза за Южна Африка, туристическа виза и просто не се върнах. Знаех, че няма да се върна. Без език, без нищо, кацнах в Йоханесбург и беше страшно", разказва Дарена.
Не ѝ остава друго, освен да се научи да оцелява. Заминава с пълен с документи куфар за държавата с едни от най-прочутите диамантени мини в света, на втория по големина континент - Африка. Започва не от нулата, нея достига след 10 години, а от няколко нива под нея.
"Три години и половина работих ужасна работа. Аз не говорих английски. За да стигна до позицията лекар бяха големи мъки. Отидох в Южна Африка във време, когато вече имаше мораториум върху изпита за медици, те не желаеха да вземат лекари. Нямаше шанс", каза Дарена.
През първите си години там се занимава с множество дейности - работила е във фабрика, в магазин, разнасяла е пици и дори е била санитарка.
"С много усилия тормоз и изпити успях да заема позиция в Ботсвана. От 1999 година, докато се върнах през 2018 г., съм прекарала живота си в Ботсвана като лекар", споделя още Дарена.
Не след дълго завежда отделение в частна болница, където започва работа с бъдещия си съпруг, а с него се запознава случайно на африканска земя. Той, родом от Пловдив, също заминава за ЮАР след падането на комунизма. Една година двамата влюбени пътуват между двете държави, за да се виждат. Разстоянията са огромни - близо 800 километра в двете посоки, а отпуск не трудно се взима, а хич.
Магията на Африка оживява в сърцата на двамата българи, когато посещават пустинята Калахари и делтата на река Окаванго, която буквално изчезва в необятните пясъци.
Дори и трудно да е началото на чуждия континент, Дарена и Крикор успяват да се наложат с много труд и лишения. Стигнали своя връх двамата знаят, че няма да остареят в Африка.
"Ботсвана, когато аз заминах 96-та година, беше изключително мирна държава. Аз не съм изпитвала страх първите 5-6 години. След това обаче Зимбабве тотално се срути и нахлу престъпност, от Южна Африка също. Започнаха да се внасят страшно много оръжия. Ние по пациентите видяхме какво става. След няколко нападения, които преживяхме, когато си купихме собствена къща, едното условие беше всичко да бъде супер протектирано. Имахме бодлива ограда, като по затворите, имахме електрическа ограда, отделно сензорна вътрешна и външна аларма, решетка на всички врати и прозорци, две огромни кучета, които спяха вътре, защото иначе ще ги отровят, и накрая завършихме с жива охрана", разказва Дарена.