Апелативен съд – Пловдив отмени изцяло присъдата на Пловдивския окръжен съд спрямо Иван Димитров и върна делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Подсъдимият беше оправдан от Окръжен съд – Пловдив за това, че на 02.03.2018 г. при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана застреля с незаконно притежаван пистолет Жоро Джавизов, който заварил да краде в гаража му малко след полунощ. Първоинстанционният съд осъди Димитров на 2 години лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок за държане на пистолет и боеприпаси без да има надлежно разрешение за това.
Апелативният съд установи, че при постановяването на присъдата окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на пълен и задълбочен анализ на противоречията, които съществуват между събраните по делото доказателства. Първоинстанционното производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по желание на подсъдимия.
Съдът е приел, че направените от Димитров признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Апелативният съд е отчел, че приложената процедура по гл. 27 НПК освобождава съдът от задължението лично да събира и проверява всички доказателства, но не и от задължението за внимателна преценка за всички събрани доказателства по делото, за излагане на ясни мотиви, кои от тях приема, какво установяват те, а при противоречия в доказателствата – да изложи съображения защо едни приема, а други отхвърля.
Така, например, приетото от окръжния съд, че е имало нападение от пострадалия срещу Димитров, което било видяно от няколко свидетели, не се потвърждава нито от обясненията на подсъдимия, нито от показанията на тези свидетели. От разпитите им става ясно само, че са чули изстрели и викове, а един от тях заявява, че видял двама мъже да тичат в различни посоки.
Не са обсъдени и противоречивите доказателства относно приетото, че пострадалият е нападнал Димитров с нож, за което има данни само в обясненията на подсъдимия. При извършения оглед на мястото на престъплението, нож не е бил открит. Такъв, и то не един, а два, са открити в дома на подсъдимия по време на претърсването му. И по двата ножа е имало следи от кръв, която не е могла да бъде изследвана поради малкото й количество. Двата ножа са с различни характеристики (размери на острието, цвят на дръжката и т.н.), като защо окръжният е приел, че нападението е извършено точно с единия от тях, от мотивите му не става ясно.
Отделно от това, на двама от свидетелите подсъдимият е казал, че е получил нараняването от хвърлена по него рекламна табела, а на трети - че се ударил при сборичкване с "нападателя“. Все в тази връзка - в допълнителната съдебно медицинска експертиза вещите лица са заключили, че това и другите установени наранявания на подсъдимия е възможно да бъдат получени и чрез самопричиняване, което също не е обсъдено.
В мотивите си окръжният съд не е изложил и съображения за изчезналите записи от охранителните камери на близкия магазин за периода от 0.20 ч. до 2.14 ч. на 2.03.2018 г. (времето, през което е прието, че е извършено престъплението). Този анализ е бил наложителен, с оглед заключението на техническата експертиза, че записващото устройство е било с непрекъснат работен режим и сутринта на 02.03. в него е имало множество извършени действия, както и заявеното от свидетеля, предал записите, че сутринта, преди да дойде полицията, Димитров го помолил да изтрие час от тях.
Апелативният съд смята, че наличието на противоречия, някои от които са описани по-горе, както и на неясноти в събраните по делото доказателства, които изобщо не са били обсъждани и анализирани от окръжния съд, на практика означава липса на мотиви. А липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на страните да поставят пред по-горна инстанция въпросът за правилното приложение на закона.